Автор: Салман Рушди

Обем: 224 стр.

Размер в мм.: 140 х 210

Издател: Вакон

Корица: Мека 

Година на издаване: 2021

Състояние: На склад при доставчик

Магическо пътуване в страна от ярки цветове и въздействащи контрасти – пътешествие из Никарагуа.

През лятото на 1986 година Салман Рушди заминава на триседмично пътуване до Никарагуа. Изморен от работата си по своя четвърти роман “Сатанински строфи” той предприема пътешествие до южноамериканската страна, за да се потопи в един различен и неочакван колорит.

В “Усмивката на ягуара” Рушди описва по брилянтен начин ситуацията в раздираната от политически проблеми Никарагуа, срещите с хората, историята и морала на страна, в която древните сили на сътворението и разрушението са в апокалиптичен сблъсък.

Салман Рушди е британски писател от индийски произход. Роден на 19 юни 1947 г. в Мумбай, Индия. Стилът му, смесващ митология и фантазия с реалния живот, често е определян като магически реализъм. Носител е на наградата “Ман Букър” за книгата “Среднощни деца” (1981). През 1988 г. излиза четвъртият му роман “Сатанински строфи”, който предизвиква силна негативна реакция в ислямския свят. Романът е забранен в много страни, а иранския аятолах го обявява за вероотстъпник и издава смъртната му присъда.

Британската кралица го удостоява с Рицарско звание за заслугите му към литературата. Член на Американската академия за изкуство и литература. “Усмивката на ягуара” е първата му нехудожествена книга, издадена през 1987 г. след пътуването на Рушди до Никарагуа.

“Поглед към интелигентността, бореща се, не напълно успешно, да не бъде изцяло унищожена в служба на вярата… разказ за объркването, което всеки от нас вероятно ще изпита, ако посети Никарагуа и ѝ даде шанса да му въздейства, защото това е една неизбежно въздействаща страна, преминаваща през рязка промяна, която не се вписва в строгите категории на идеологиите… увлекателно четиво.”
The New York Times

“Да кажем за “Усмивката на ягуара“, че е произведение на изкуството, означава да изтъкнем всичките му литературни илюзии, неизменната му чувствителност към смъртта и разрушенията, зоркото политическо око за смешното и гротескното и, най-вече, деликатното му и грабващо красноречие.”
Едуард У. Саид

“Разказ, който напълно очаквано, е обогатен от перото на романиста… Завладяваща книга!”
Time