Това е последната истинска система в историята на психотерапията. Франкъл ще влезе в историята на психиатрията като човек, който се докосва терапевтично до болестта на нашето столетие, а именно чувството за безсмислие.

Торело

В някои отношения едва смъртта придава смисъл на живота като цяло. Преходността на битието не може да унищожи неговия смисъл по простата причина, че нищо от миналото не се изгубва безвъзвратно, всичко остава скрито, без някога да изчезне. Следователно, когато нещо е отминало, то дори е съхранено и спасено от преходността. Каквото и да сме правили и създали, каквото и да сме преживели и узнали, ние сме го спасили чрез миналото и нищо и никой не може да го изличи от този свят.

Това е една откровена автобиография, която дава представа за произхода, раждането и развитието на един голям учен, психиатър и преди всичко хуманист. Преживял лагерите, загубата на своите близки, допринесъл за спасяването на стотици евреи от лагерите, на младежи – от самоубийства, Виктор Франкъл още приживе става световна легенда, уважаван от пациенти, колеги, държавници, дори от папата.

Книгата разказва за семейната среда, образование, търсения на Франкъл, за това как практиката на логотерапията фактически изпреварва теорията заради спешната необходимост в лагерите да се намери спасителен подход, някакъв смисъл, да се каже да! на живота въпреки нечовешките условия.

Стенографските ръкописни бележки за нея се изгубват в лагерите и биват възстановени след излизането на Франкъл от лагера.

В изданието са включени повече от 30 снимки от живота на психиатъра.

Първото издание с логото на Леге Артис излезе през 2000 г. под заглавието „Ненаписаното в моите книги”.

Новото, което и на немски език е с друго име, е допълнено с неиздаваната студия на Франкъл „ФИЛОСОФИЯ И ПСИХОТЕРАПИЯ. За основополагането на екзистенциалния анализ.”.