Баснята прониква в сърцето, без да го нарани, забавлява детето, за да му помогне да стане възрастен, а възрастния дарява с мъдрост.

Шанфор

Лафонтен е син на своето време, на френския класицизъм от втората половина на XVII в. Най-често срещаните представители на животинските видове препращат извън всякакво съмнение към основни представители на френското общество през онова време: лъвът е алегоричен образ на монарха, лисицата – на лицемерния царедворец, мечокът – на непохватния селяк. И все пак басните му надскачат пределите на времето, за да стигнат до нас все така актуални и поучителни. Защо?

Изобразявайки у човека доброто (без да го възхвалява) и лошото (без да го клейми), Лафонтен ни отваря очите за човешката природа. Ето защо басните са надисторически, напомнят или разкриват истини за човешките нрави на всички времена и по всички краища на света.