Автор: Сун Дзъ, Удзъ

Обем: 575 стр.

Размер в мм.: 140 х 205

Издател: Шамбала

Корица: Мека

Година на издаване: 2001

Състояние: На склад

Ка 914, 888

Превод от китайски и коментари: Николай Конрад

Сред огромната и разнообразна литература, оставена ни от древния Китай, особено място заема литературата по военно изкуство. Подобно на древните философи, и тази литература има своите класици: на древното конфуцианско “Петокнижие” и “Четирикнижие” тук съответства “Седемкнижието”.
“Седемкнижието” възниква в резултат на продължилия много векове подбор от огромната военна литература на онези произведения, които постепенно си спечелват авторитет по въпросите на войната и военното дело. Окончателна форма този подбор придобива по времето на династията Сун през последната четвърт на XI век. Оттогава тези произведения са общопризнати за класически.
Трактатите са общо седем, но най-голямо значение имат два от тях и те заемат първо място: “Сундзъ” и “Удзъ”, наречени така по имената на древните стратези по военно дело, на които традицията приписва авторството – ако не на самите произведения, то поне на тези постановки, които са изразени там. Докато “Седемкнижието” като цяло се смята за “канон на военната наука” (у дзин), то основа на този канон са посочените два трактата. Те са и най-стари: според изследователите дейността на Сундзъ като пълководец се отнася към края на VI и началото на V в. пр. н.с, а дейността на Удзъ – към началото на IV в. пр. н.е. Тези два трактата са толкова известни, че отдавна и в Китай, и в Япония е прието да се смята, че изобщо военното изкуство на древния Китай е “военното изкуство Сун У ” (Сун У бин Фа).
Неслучайно първото място се отрежда на трактата “Сундзъ”. Той е в основата на военната доктрина на древния Китай. В края на епохата Мин, т.е. през първата половина на XVII в., Мао Юан И пише, че е възможно и да са съществували трактати по военно изкуство и преди Сундзъ, но първо, те не са достигнали до нас, и второ, най-важното от тях е влязло в учението на Сундзъ; след това са се появили много произведения в тази област, но всички те в крайна сметка или изцяло развиват отделни идеи на Сундзъ, или се намират под силното му влияние. Затова, казва накрая Мао, цялата военна наука на Китай изцяло е изградена върху учението на Сундзъ.
Тези думи свидетелстват преди всичко за ореола на безспорен авторитет, с който е било обкръжено името на Сундзъ дори и в много по-късно време, когато в Китай вече са били създадени десетки други съчинения по военно дело. Разбира се, Мао Юан не е съвсем прав: не всички трактати в “Седемкнижието” повтарят “Сундзъ” или изхождат от него.

От автора