Дванадесети пехотен балкански на Н.Кр. И. В. Кайзер Вилхелм полк
Информация
Шеф	кайзер Вилхелм II (1917 – 1920)
Активна	23 декември – 1945
Държава	България
Тип	Пехотен полк
Гарнизон/щаб	Стара Загора

Дванадесети пехотен балкански на Н.Кр. И. В. Кайзер Вилхелм полк е български полк взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата световна война (1915 – 1918) и Втора световна война (1941 – 1945).

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Дванадесети пехотен балкански полк е формиран от четири дружини с указ №61 от 23 декември 1885 г., влиза в състава на 6-а пеша бригада.[1] На 9 септември 1886 г. полкът получава първото си бойно знаме. През 1895 г. в Стара Загора с целия си състав се придава 10-и резервен полк.[2]

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) полкът воюва при селата Юруш, Папаз тепе, Картал тепе, долината на р. Арда. Участва в овладяването на Одринската крепост.

През Междусъюзническата война воюва при град Щип и връх Повиен.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Полкът взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) в състава на 2-ра бригада от 8-а пехотна тунджанска дивизия.

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[3]

В началото на Първата световна война (1915 – 1918) през 1915 г. води боеве при връх Китка, Русовати камък, Коритска глава, с. Петруша, при преминаването на р. Тимок, Мали извор, гр. Княжевац, при Влашкото поле, Скемен, Вуин гроб, Яма планина, Могорче. През 1916 г. воюва при Крушоград, Вощарени, върховете Малка и Голяма висина, Забърдинските височини и позициите източно от Кенали. През 1917 г. воюва в района на с. Снегово /Битолско/ и се установява на позиция от устието на р. Места до гр. Порто-Лагос, а от октомври 1917 г. до октомври 1918 г. е на позиции източно от гр. Серес. На 14 ноември 1917 шефството на полка е поверено на Негово Кралско Императорско Величество Кайзер Вилхелм II, а неговият син кайзера-принц Август Вилхелм е зачислен като подполковник в полка.

Между двете световни войни[редактиране | редактиране на кода]

На 1 декември 1920 година съгласно предписание № 7259 в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 12-а пехотна балканска дружина, която влиза в състава на 8-и пехотен беломорски полк. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 12-а пехотна балканска дружина и 10-а жандармерийска дружина, но до 1938 година носи явното название дружина. [1] Новото си знаме полкът получава на 3 октомври 1937 г.

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

През Втора световна война (1941 – 1945) полкът е на Прикриващия фронт (1941 – 1942). Взема участие в акции срещу партизани, както и във втората фаза на заключителния етап на войната. [1] Провежда военни действия в Хърватско, Унгария, Словения, Австрия. Полкът заедно със знамето си участва в парада по случай Деня на храбростта – 6 май 1945 г. в Надканижа и в парада на представителните части от Първа българска армия в София на 17 юни 1945 г.

По времето когато полкът е на фронта или на Прикриващия фронт в мирновременния му гарнизон се формира 12-а допълваща дружина, към която се числи и 12-а гвардейска рота, която участва заедно с полка във втората фаза на заключителния етап на войната.[1]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

• Дванадесети пехотен балкански полк (23 декември 1885 – 14 ноември 1917)
• Дванадесети пехотен балкански на Н.Кр. И. В. Кайзер Вилхелм полк (14 ноември 1917 – 1 декември 1920)
• Дванадесета пехотна балканска дружина (1 декември 1920 – 20 декември 1927)
• Дванадесети пехотен балкански полк (20 декември 1927 – 1945)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.