17 СНИМКИ В ОТЛИЧНО СЪСТОЯНИЕ ОТ 1940 ГОДИНА . САМОКОВЪ - ЧАМКОРИЯ .

Дванадесети пехотен балкански полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 
 
 
Направо към навигациятаНаправо към търсенето
Дванадесети пехотен балкански
на Н.Кр. И. В. Кайзер Вилхелм полк
Bulgaria war flag.png
Информация
Шефкайзер Вилхелм II (1917 – 1920)
Активна23 декември – 1945
ДържаваБългария
ТипПехотен полк
Гарнизон/щабСтара Загора

Дванадесети пехотен балкански на Н.Кр. И. В. Кайзер Вилхелм полк е български полк взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата световна война (1915 – 1918) и Втора световна война (1941 – 1945).

Съдържание

  • 1Формиране
  • 2Балкански войни (1912 – 1913)
  • 3Първа световна война (1915 – 1918)
  • 4Между двете световни войни
  • 5Втора световна война (1941 – 1945)
  • 6Наименования
  • 7Командири
  • 8Бележки
  • 9Източници
  • 10Външни препратки

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Дванадесети пехотен балкански полк е формиран от четири дружини с указ №61 от 23 декември 1885 г., влиза в състава на 6 пеша бригада.[1] На 9 септември 1886 г. полкът получава първото си бойно знаме. През 1895 г. в Стара Загора с целия си състав се придава 10 резервен полк.[2]

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) полкът воюва при селата Юруш, Папаз тепе, Картал тепе, долината на р. Арда. Участва в овладяването на Одринската крепост.

През Междусъюзническата война воюва при град Щип и връх Повиен.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Полкът взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) в състава на 2-ра бригада от 8 пехотна тунджанска дивизия.

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[3]

Числен съставДобитъкОбозВъоръжение
Офицери: 65
Чиновници: 4
Подофицери и войници: 5312
Коне: 460Обикновени коли: 55
Товарни коли: 122
Специални коли: 4
Пушки и карабини: 4504
Картечници: 4

В началото на Първата световна война (1915 – 1918) през 1915 г. води боеве при връх Китка, Русовати камък, Коритска глава, с. Петруша, при преминаването на р. Тимок, Мали извор, гр. Княжевац, при Влашкото поле, Скемен, Вуин гроб, Яма планина, Могорче. През 1916 г. воюва при Крушоград, Вощарени, върховете Малка и Голяма висина, Забърдинските височини и позициите източно от Кенали. През 1917 г. воюва в района на с. Снегово /Битолско/ и се установява на позиция от устието на р. Места до гр. Порто-Лагос, а от октомври 1917 г. до октомври 1918 г. е на позиции източно от гр. Серес. На 14 ноември 1917 шефството на полка е поверено на Негово Кралско Императорско Величество Кайзер Вилхелм II, а неговият син кайзера-принц Август Вилхелм е зачислен като подполковник в полка.

Между двете световни войни[редактиране | редактиране на кода]

На 1 декември 1920 година съгласно предписание № 7259 в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 12 пехотна балканска дружина, която влиза в състава на 8 пехотен беломорски полк. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 12 пехотна балканска дружина и 10 жандармерийска дружина, но до 1938 година носи явното название дружина. [1] Новото си знаме полкът получава на 3 октомври 1937 г.

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

През Втора световна война (1941 – 1945) полкът е на Прикриващия фронт (1941 – 1942). Взема участие в акции срещу партизани, както и във втората фаза на заключителния етап на войната. [1] Провежда военни действия в Хърватско, Унгария, Словения, Австрия. Полкът заедно със знамето си участва в парада по случай Деня на храбростта – 6 май 1945 г. в Надканижа и в парада на представителните части от Първа българска армия в София на 17 юни 1945 г.

По времето когато полкът е на фронта или на Прикриващия фронт в мирновременния му гарнизон се формира 12 допълваща дружина, към която се числи и 12 гвардейска рота, която участва заедно с полка във втората фаза на заключителния етап на войната.[1]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Дванадесети пехотен балкански полк (23 декември 1885 – 14 ноември 1917)
  • Дванадесети пехотен балкански на Н.Кр. И. В. Кайзер Вилхелм полк (14 ноември 1917 – 1 декември 1920)
  • Дванадесета пехотна балканска дружина (1 декември 1920 – 20 декември 1927)
  • Дванадесети пехотен балкански полк (20 декември 1927 – 1945)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

званиеимедати
1.КапитанНикола Петров30 април 1886 – 20 март 1890
2.ПодполковникТодор Мицев22 март 1890 – 23 февруари 1897
3.ПолковникСтилиян Ковачев23 февруари 1897 – 25 януари 1899
4.ПодполковникМихаил Иванов25 януари 1899 – 10 февруари 1900
5.ПодполковникМарин Узунов10 февруари 1900 – 13 февруари 1903
6.ПодполковникСтою Брадистилов13 февруари 1903 – 26 януари 1904
7.ПолковникХристо Попов26 януари 1904 – 22 февруари 1907
8.ПолковникГеорги Стойнов22 февруари 1907 – 1 януари 1909
9.ПолковникАлекси Спасов1 януари 1909 – 26 декември 1912
10.ПодполковникЗлати Петров26 декември 1912 – 17 юни 1913
11.ПодполковникСтефан Тасев17 юни 1913 – 27 септември 1913
12.ПодполковникХристо Бояджиев27 септември 1913 – 6 май 1916
13.ПодполковникНикола Янакиев6 май 1916 – 30 декември 1917
14.ПодполковникДимитър Азманов1 януари 1918 – 3 декември 1918
15.ПолковникПавел Василев4 януари 1919 – 29 август 1919
16.ПолковникРашо Михнев29 август 1919 – 2 декември 1919
17.ПолковникСтаври Андреев2 декември 1919 – 3 ноември 1920
18.ПолковникТанко Витанов3 ноември 1920 – 20 декември 1920
19.ПодполковникВасил Манов20 декември 1920 – 4 април 1921
20.ПодполковникМихаил Бунарджиев4 април 1921 – 30 април 1921
21.ПолковникСтефан Бояджиев30 април 1921 – 27 май 1923
22.ПодполковникПетър Пашев27 май 1923 – 27 юни 1923
23.ПодполковникНикола Дреновски27 юни 1923 – 29 август 1924
24.ПодполковникЙордан Пеев29 август 1924 – 9 август 1926
25.ПодполковникАтанас Драгиев9 март 1928 – 30 април 1928
26.ПолковникДимитър Николов[4] 30 април 1928 – 11 май 1931
27.ПолковникИван Кюпрубашиев1 май 1933 – 31 май 1934
28.ПолковникИван Хамамджиев31 май 1934 – 1 юни 1935
29.ПодполковникНикола Бозаджиевот 1935
30.ПолковникДрагомир Манджуков19 юни 1938 – 1940
31.ПодполковникГеорги Антоновдо 25 ноември 1940
32.ПолковникНикола Грозданов25 ноември 1940 – 1 юни 1942
33.ПодполковникХристо Ивановдо 1944
34.ПолковникДимитър Димитров1944 – 22 декември 1944
35.ПодполковникХристо Московски22 декември 1944 – 26 декември 1944