Христина Морфова е родена в Стара Загора на 24 април 1887 г.[1] в многодетното семейство на Кина и Васил Морфови, което преди нея се сдобива с 9 момчета. Според някои източници е родена две години по-късно – през 1889 г. Майка ѝ е от известния търновски род Терзиеви. Самата певица разказва: „Още 4-годишно дете, аз помня, че бях обсипана със сладкиши за моите детски песнички, изпявани чисто и с детинска гримаса. В едно тъжно детинство крадях от устата на скъпата си майка тъжните мелодии, които тя нежно и майсторски пееше и правеше дълбоко да се връзват в сърцето ми!…“ Ранното ѝ детство е тежко, изпълнено с глад и лишения. По-късно живее в Търново и в София. За щастие, в столицата попада под влиянието на най-големия си брат - композиторът Александър Морфов (1880 – 1934), който открива уникалната ѝ природна дарба и я насочва към музиката. Учи в една от столичните девически гимназии.
Често гостува на своите лели във Велико Търново. През 1898 – 1899 е записана III отделение в града. Там за първи път посещава театрално представление в салона на читалище „Надежда“. От този момент я завладява голямата магия на сцената и тя се отдава на изкуството за цял живот. Продължава да посещава Търново и след като вече учи в чужбина.
През 1906 г. заминава за Европа, за да учи стопански науки в Прага. Там се запознава с чешката пианистка Людмила Прокопова, с която работи през годините до края на житейския си път. Те стават приятелки и се посвещават на музиката, като изнасят концерти из цяла Европа. По-късно Морфова се отказва от стопанските науки и влиза в частната академия на Мария Пивода (Прага), където учи пеене и получава солидна музикална и вокална подготовка. Още докато учи, изнася първия си самостоятелен концерт, заедно с Прокопова, в нейния роден град Храдец Кралове. Въпреки национализма си чехите я оценят високо и я обикват. През 1910 година двете правят турне из цяла България, след което Морфова продължава обучението си в Париж при Жак Иснардон. До своята смърт тя продължава активната си концертна дейност, изпълнявайки както оперни арии, така и популярни песни и обработени български народни песни.[1]
През 1912 година Христина Морфова се включва в Българската оперна дружба в София, днес Национална опера и балет, като изпълнява главната роля и режисира постановка на „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана, но година по-късно напуска и продължава да изнася концерти с Прокопова. През Първата световна война изнася концерти в Австро-Унгария, поставяйки началото на международната си известност
Людмила Йосиф Прокопова е чешко-българска пианистка и музикален педагог.
Родена е на 16 февруари 1888 г. в Храдец Кралове, Австро-Унгария. Завършва консерваторията в Прага през 1908 г. в класа на Карел Хофмайстер. По това време се запознава с българката Христина Морфова, която учи пеене в Прага, като през следващите десетилетия двете често работят заедно.[1] От 1908 до 1910 г. преподава в школата за органи Яначек в Бърно. Завръща се в България през 1911 г. От 1912 до 1916 г. преподава в Музикалното училище[2] Между 1916 и 1930 г. обикаля Европа заедно с Морфова, като ѝ акомпанира в песните.[1]
Била е част от Пражкия национален театър (1900, 1909, 1912 – 1923, 1927, 1928), Източно-чешкия театър (Пардубице, 1920), в театрите в Бърно (1920, 1921), Оломоуц (1923), Пилзен (1923 – 1926, 1928), в Словашкия национален театър (Братислава, 1927, 1933).
През 1930 г. окончателно се установява в София, където открива частна школа в дома си. Сред нейните ученички са Гюрга Пинджурова и Мария Милкова-Золотович. В периода 1937 – 1958 г. преподава в Държавната консерватория (от 1942 г. е професор там), където ученичка е била и Райна Кабаиванска. В края на живота си участва в създаването на женски хор при Народната библиотека, който впоследствие се преименува на хор „Морфова-Прокопова“. През 1950 е наградена с Димитровска награда, а на следващата година и с отличието „Заслужила артистка на Народна република България