Рентната марка(на немски:Rentenmark, буквално „сигурна марка“), също рентенмарк или рентенмарка, съкратено RM, е бивша валлута на Германия от 1923 до 1948 г. Пусната е в обръщение на 15 ноември 1923 г. като преходна валута с цел да спре хиперинфлацията, натрупана през 1922 – 1923 г. в Германия. Курсът на рентната марка към хартиената съставил 1:1 000 000 000 000. Така новата валута ликвидира 12 нули на банкнотите. Обменният курс на рентната марка спрямо американския долар е бил 4,2 RM към $1.

Поради икономическата криза след ПСВ в Германия няма достатъчно налично злато, за да се подкрепи валутата. Затова Рентенбанк, която издава рентната марка, обезпечава нейната стойност с ипотечни облигации върху недвижимост в промишлеността и селското стопанство на стойност 3,2 милиарда рентни марки.

Рентната марка не е била законна валюта и никой не е бил длъжен да я приема. Въпреки това хората се доверявали на новите пари и инфлацията бързо спряла, което било наречено „чудото на рентната марка“.

В края на 1923 г. една златна марка съответства на 1 трилион хартиени марки.

На 30 август 1924 г. в допълнение към рентната марка е въведена райхмарката по курс 1:1. Райхсмарката не заменя рентната марка, а двете парични единици са имали паралелно обращение.