Стефан Бобчев
български юрист и политик
Стефан Бобчев, Рилски манастир, 1896 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден	2 февруари 1853 г. Елена, Османска империя
Починал	8 септември 1940 г. (87 г.) София, Царство България
Право
Работил в	Върховен административен съд на Източна Румелия Дирекция на правосъдието на Източна Румелия Софийски университет Свободен университет за политически и стопански науки
Известен с	Основател и първи ректор на УНСС[1]
Политика
Партия	Народна партия
Депутат
I ОНС   III ВНС   VIII ОНС   IX ОНС   XI ОНС   XII ОНС   XIII ОНС   V ВНС   XV ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС
Правителство на Иван Гешов
министър на народното просвещение (1911 – 1912)
Стефан Бобчев в Общомедия

Стефан Савов Бобчев е български юрист, публицист и политик от Народната партия. Един от инициаторите е за създаване на Висше училище (Софийския университет) в София, след Освобождението. Основател и първи ректор е на днешния Университет за национално и световно стопанство. [2]

Биография

 

Статуя на акад. Стефан Бобчев пред главния вход на УНСС

Стефан Бобчев е роден на 2 февруари (20 януари стар стил) 1853 г. в град Елена.[3] Брат е на Илия Бобчев и Никола Бобчев.

Женен е за Екатерина, сестра на известния български политик Теодор Теодоров.

От 1868 г. учи във Военномедицинското училище в Цариград. В столицата става председател на Българското благодетелно братство „Просвещение“, което по настояване на Бобчев купува къща в Топкапия и я преустроява в параклис.[4] През 1872 година става председател и на Македонската дружина, която през 1873 година заедно с Иван Куцаров го изпраща на мисия за инспекция на българското учебно дело в Македония.[5]

През май 1876 г., след Априлското въстание, емигрира в Одеса, а оттам в Букурещ.[3] Там той е редактор на вестник „Стара планина“, издаван два пъти седмично в Букурещ (19 август 1876 г. – 2 август 1877 г.). Пише под псевдонима С. Бежан. По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е военен кореспондент на в-к „Руский мир“.[6] Назначен е за чиновник за особени поръчения в администрацията на Временното руско управление.[3] Впечатленията си от войната публикува в изданията: Руско-турска война 1877 – 1878 г. Очерци и разкази, Вт., 1879; Руско-турската война според неиздадени документи, С., 1881; Хроника на Руско-турската война, Сл., 1881.[7]

В края на войната Бобчев заминава за Москва, където през 1880 г. завършва право. След връщането си в България се установява в Пловдив, където става съдия и достига до поста председател на Върховния административен съд на Източна Румелия. След това е депутат (1883 – 1884) и директор на правосъдието (1884 – 1885) на Източна Румелия. От 1881 г. е дописен, а от 1884 година – редовен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). След Съединението работи като адвокат, а след проруските опити за преврат прекарва известно време в Одеса (1886 – 1889).[3]

След 1894 г. Стефан Бобчев се включва активно в работата на възстановената Народна партия и многократно е избиран за народен представител, а през 1899 г. се установява за постоянно в София. Тук той става основател и председател (1901 – 1921) на Дружеството на българските публицисти и писатели, а през 1903 – 1940 г. е председател на Славянското дружество. През 1902 – 1935 г. преподава история на правото и църковно право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Бобчев е дописен член (1909) на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб и на Чешката академия на науките и изкуствата в Прага (1910).[3]

През 1911 – 1912 г. Стефан Бобчев е министър на народното просвещение в кабинета на Иван Евстратиев Гешов. През 1912 – 1913 г. пълномощен министър на България в Русия. Бобчев е убеден русофил и след оставката си със статиите си в пресата продължава опитите да склони българския политически елит и общественост към съюз с Руската империя в Първата световна война.[8] За дейността си от този период е съден от Третия държавен съд през 1923 г.

През 1920 г. Стефан Бобчев е един от основателите на Свободния университет за политически и стопански науки (днес УНСС) и остава негов директор до 1937 г.[3] През този период се изявява като радетел за академично сътрудничество между славянските висши училища.[9]

Стефан Бобчев умира на 8 септември 1940 г. в София