Художник: Васил Стоилов 1904 - 1990 от София

Наименование:  Върби край реката 1930те

Техника: Цветен молив хартия ранна 1930те

Размер: 30/32см.

Размер с рамката: 49/51см.

Оформено в перфектна, стилна и скъпа дървена рамка. Стъкло и паспарту.

Състояние:Отлично

Разгледайте и другите ми предложения!

МОЛЯ ПРОЧЕТИ ВНИМАТЕЛНО!

За София е възможно лично предаване след предварителна уговорка.

За страната ползвайки куриерска услуга, купувача заплаща 10% увеличение върху наложения платеж (данък към НАП).

Изпращам с Еконт с опция преглед.

Попълвам товарителница и ползвате куриерската отстъпка.

Благодаря за интереса, вниманието и разбирането!

Васил Стоилов е роден на 29 февруари 1904 г. в с. Подуене София. 

Седмо дете в семейството на свещеник Стоил поп Антонов и съпругата му Митра.

Петгодишен остава без майка. В най-ранна възраст проявява влечение към рисуването, а по-късно и към литературата. 

През 1922 завършва Първа мъжка гимназия в София и е приет в Художествената академия в класа по живопис на проф. Цено Тодоров.

Васил Стоилов е сред художниците, които боготворят българското, подобно на Владимир Димитров – Майстора, 

с когото го свързва истинско приятелство. 

Хиляди творби – портрети, пейзажи, битови и исторически композиции, многобройни изложби, 

десетки интервюта и авторски статии завинаги са съхранили житейската му мъдрост.

Дебютът му е през 1927 г. с „Гостенка“ – картина, която веднага привлича вниманието на критиката и зрителите. 

По-късно Васил Стоилов си спомня: „Станах известен за едно денонощие с тази първа моя творба“. 

Впечатлен от таланта му е и Сирак Скитник, който пише ласкава рецензия за младия художник.

С картината „Гостенка“ и още три: “Умрели дървета”, “Селянин” и “Пейзаж” участва в Първата ОХИ 

и в графична изложба заедно с Васил Захариев, Борис Георгиев.

През 1928 спечелва конкурс на Министерството на народното просвещение с картината си 

“Чудотворната икона” и получава едногодишна стипендия за Франция.

Пристига в Париж на 4 януари 1929 и живее там до към средата на 1932 година. 

Участва в престижни изложби – Есенния салон на Гранд Пале, галерия “Фигаро”. 

В края на 1931 Васил Стоилов представя самостоятелна експозиция в галерията „Анри Манюел“ на Монмартър. 

През 1932 г., на общата изложба на Дружеството на френските художници, картината му „Селянинът със стомната“ е отличена с Почетна грамота. 

Но той избира да не остане във Франция, въпреки успеха си там и предоставената му възможност да стане френски поданик. 

Когато модерното изкуство завладява все по-големи територии и силно променя всеобщия вкус, Васил Стоилов не изменя на своя кумир, 

който е Леонардо да Винчи, и на създадения от него класически идеал.

Когато се завръща в България подготвя първата си самостоятелна изложба в София през 1933 г.

През 1934 г. като кореспондент на в. “Литературен глас” се запознава с племенницата на П. К. Яворов – Ганка Найденова, 

която десет години по-късно става негова съпруга.

Васил Стоилов реализира десетки самостоятелни изложби до края на живота си, участва в много национални и международни общи експозиции.

Творецът умира на 13 февруари 1990 г. в София.