Една потънала в зеленина романтична къща на брега на Дунав бе приютила света на стария русенски художник Кирил Станчев. Целият живот на художника е протекъл край тази река от раждането му през 1906 година до последния му дъх през горещия август на 1988. За близо 60 години творчески път, художника и общественикът Кирил Станчев остави ярка следа не само в русенския културен живот, но и в българската национална живопис.

Много време е минало от момента когато невръстното дете - второ отделение е нарисувало първата си картина - една гемия на дунавския бряг през зимата. Неговият пръв учител художника Димитър Радойков му дава тласък към творческо развитие, като отваря широко вратите на дома си за малкото момче. Започва необикновено приятелство, което по-късно прераства в истинска творческа дружба. През 1922 година по настояване на Радойков, неизвестният дотогава млад творец се представя с 3 пейзажа в изложбата на севернобългарските художници. Това е първото му участие в изложба. Неговото изкуство вече получава обществено признание. Влюбеният в живописта младеж не спира дотук. Отива да учи в Букурещ, но е изгонен заради пропагандиране на прогресивни идеи, прехвърля се в Художествената академия в София. От 1931г. до 1936г. е ученик на професор Никола Маринов, Цено Тодоров и Стефан Иванов. Наследил от тях творческа честност и дух на приповдигнат артистизъм, той търси нови пътища, без да изневерява на своето вродено усещане за натурата. Година след завършване на Академията Кирил Станчев урежда първата си самостоятелна изложба в София, която за негова изненада е била открита от писателя Елин Пелин по настояване на професор Никола Маринов. Следват редица самостоятелни изложби и общи експозиции в столицата и други градове на страната. Завръща се в родния си град и се отдава изцяло на изкуството. През годините на Втората световна война често му възлагат декоративното оформление на постановки в Русенският драматичен театър. Работи в тясно сътрудничество с режисьорите Тачо Танев, Александър Икономов, Георги Стаматов и други. Безспорни са успехите му в областта на сценографията. В зряла възраст художника урежда в своето ателие безплатен курс за подготовка на деца и юноши, а по-късно и до края на живота си-към читалище "Зора" и "Максим Горки" където със солидна подготовка те влизат в художествените училища в София, Казанлък и Трявна, както и в Академиите в София и Велико Търново. Вечно неспокоен, вечно отричащ, той непрекъснато утвърждава: "За да бъдеш верен на себе си, са необходими силен характер, убеждение и воля". А неговите картини отричат тленната смърт на твореца - те нямат възраст, защото в тях се оглежда духът на един вечно млад жизнелюбец. Негови приятели са били Кирил Цонев, Илия Петров, Елин Пелин, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Асен Василев, Корнелиу Баба, Борис Караджа и др.