ВИНЕТКИТЕ , ТЕКСТА И ПАПКАТА НА ПОЗДРАВИТЕЛНИЯ АДРЕС СА ДЕЛО НА САМОКОВСКИЯ ХУДОЖНИК ДИМИТЪР РАДОЙКОВ ОТ РУСЕНСКИЯ МУ ПЕРИОД . САМОКОВЪ - БОРОВЕЦ .
Александър Пенев е роден на 14 декември 1879 г. в Шумен. През 1901 г. завършва Военното училище в София. В периода 11 февруари 1923 – 8 април 1924 е командир на пети пехотен дунавски полк. От 1928 г. е командир на пета пехотна дунавска дивизия. Бил е командир и на четвърта пехотна преславска дивизия.[1] Произведен е в чин генерал-майор на 31 октомври 1930 г. През 1934 г. е назначен за началник на канцеларията на Министерството на войната. Същата година излиза в запас и се установява в гр. Русе. По информация на неговата внучка Емилия Ангелова, доцент от Русенския университет „А. Кънчев“, той участва, като командир на рота, капитан, в състава на 7-и пехотен преславски полк в битката за Тутракан. Архивите на генерала са предадени от нея на Историческия музей в гр. Тутракан през 2003 г. Като командир на 5-и пехотен дунавски полк той взема участие в Деветоюнския преврат през 1923 г. Ръководството на Военния съюз поверява подготовката на преврата в Русе на един от най-доверените хора на генерал Иван Вълков – майор Димитър Порков. Според предварителния план превземането на русенския гарнизон е поверено на подполковник Александър Пенев и майор Стефан Йонов. На тях се пада задачата да неутрализират началника на гарнизона и командир на 5-а пехотна дунавска дивизия полковник Константин Соларов, който не е привърженик на земеделското управление, но и не споделя идеята за въвличането на войската в политическите борби. Генерал Александър Пенев е последният Председател на дружеството на СЗО гр. Русе в гр. Русе в периода 1940-1944 г. и на Общата федерация на запасното войнство в града до неговото закриване от новата власт след 9 септември 1944 г.
Димитър Василев Радойков.
Роден в Самоков на 18 юни 1879 г. в семейството на Васил поп Христов Радойков и Мария Щърбева, Димитър неминуемо тръгва по стъпките на баща си, на който помагал при рисуването на подготвителни рисунки и икони. Има данни, че по време на работата за църквите в с. Лозен, пазарджишко и Кокалянския манастир, заедно с Васил поп Радойков е бил и неговият син.
Първоначалното си образование Димитър Радойков получава в Самоков. По това време (кр. на ХІХ в.) много самоковски младежи напускат пределите на града, в търсене на по-добро образование. В София Радойков завършва четвърти реален клас на Софийската мъжка гимназия, след което (1896 г.) кандидатства да учи и е приет в първият випуск на Държавното рисувално училище (днешната Художествена академия) в класа на Проф. Иван Мърквичка.
След Освобождението занаятът, който издържа семейството на Васил поп Радойков и другите зографи от Самоков, постепенно замира поради вноса на евтини руски (и други) литографски икони. Много занаятчии се пренасочват в близки на своя занаят сфери на дейност (напр. майсторите на дърворезба постепенно започват да правят дограма за прозорци). Годините, които Димитър учи в рисувалното училище, спомагат изключително много за израстването и оформянето на неговия талант. В началото на ХХ в. нуждата от учители по рисуване, както в средните, така и във висшите училища, била голяма. Това до голяма степен определя бъдещето на художника, който се отдава на учителската професия. Работата с ученици по никакъв начин не пречи на Радойков да се занимава с рисуване и да се превърне в едно от големите имена в българската художествена и портретна живопис.
Първото негово назначение като учител (1901 г.) е в педагогическото училище в Казанлък – град, който е заобиколен от изключително красиви и живописни местности, който предлага на художниците много изгледи за вдъхновение и рисуване. Голяма част от творчеството му е свързана с този град, където през 1906 г. две от картините на Радойков са откупени от руския княз Владимир Александрович. Казанлъшките розовите градини и пейзажи оживяват в много от платната на художника.
През 1907 г. Димитър Радойков се премества в родния си град Самоков, където преподава рисуване в гимназия „Константин Фотинов”. По това време учител там е и Сотир Клинков, още един представител на големите зографски фамилии в града. Сравнително краткото пребиваване на Радойков в Самоков е свързано с голяма творческа и културна дейност. Тук той среща и своята съпруга Щирка Палашева, учителка в Американския колеж, завършила музикално образование в Америка. През 1911 г. двамата сключват брак и се установяват за постоянно в Русе.
В дунавския град Радойков преподава в девическата гимназия „Баба Тонка”. Наред със служебните си ангажименти той развива голяма и разнообразна обществена дейност. Неговото име е сред основателите на Русенската художествена галерия през април 1933 г., където и до днес се съхраняват едни от най-емблематичните негови творби. Много усилия вложил и като художник-декоратор в русенския театър, където голяма част от сценичните декори и проекти са негово дело, включително и знаменитата по изпълнение и украса червена завеса. В Русе Радойков членувал активно в Червения кръст, Туристическото дружество, Въздържателното дружество. За кратко работил заедно с художниците Александър Лазаров и Атанас Михов.
Като мобилизиран войник Радойков взема участие в Балканската и Първата световна война. На фронта той не спира да работи, благодарение на което оставя след себе си великолепни произведения с военна тематика, подобно на други свои колеги. В много държавни институции и частни колекции са запазени картини с масло, акварел и молив, представящи военните действия и живот отблизо.
Не може да не бъдат споменати и великолепните икони, излезли изпод ръката на Радойков. През целият си творчески път той не спира да рисува иконографски изображения. В няколко църкви в Русе и други части на България са запазени икони от него.
Димитър Радойков оказал голямо благотворно влияние на учениците си, сред които изпъкват имената на Васил Захариев, Чудомир, Станю Стаматов, Иван Пенков, Илия Петров и др. Редовно участвал в национални и международни изложби, където творчеството му намира високо признание. Голяма част от неговите картините са напуснали пределите на България. Едни от най-ценните му произведения се намират в Америка, където през 1921 г. организира самостоятелна изложба.
За своя цялата творческа дейност Радойков бил удостоен с два ордена за гражданска заслуга І степен, както и с много награди от своите участия в изложби. През 1940 г. на 61 годишна възраст завършва житейския си път в Русе, като оставя след себе си едно уникално като разнообразие и художествена стойност наследство.