ПЪРВО ИЗДАНИЕ В ОТЛИЧНО СЪСТОЯНИЕ , ПРЕВОД - ДИМИТЪР БЛАГОЕВ . САМОКОВ - БОРОВЕЦ . 

Алекса́ндър Алекса́ндрович Богда́нов (истинската му фамилия – Малино́вский, други псевдоними – Ве́рнер, Макси́мов, Рядово́й; e лекар, икономист, философ, революционер, писател. Членува в РСДРП между 1896 – 1909, болшевик от 1905, член на ЦК. През 1911 се оттегля от политиката, съсредоточава се върху научните си изследвания. От 1918 е сред идеолозите на „Пролеткулт“ (Пролеткульт) – пролетарска култура, массова културно-просветна и литературно-художествена организация за пролетарска самодейност под шапката на Народния комисариат на просветата (Наркомат просвещения), съществувала от 1917 до 1932 година. Предложил идея за основаване на нова наука – тектология, предвидил някои от принципите на кибернетиката. От 1926 година е организатор и директор на първия в света Институт за кръвопреливане; загива при поставяне на опит върху себе си.

Първото издание на тази книга е публикувано в края на 1897 г., деветото - през 1906 г. През онези години тя е преработена повече от веднъж, а последният текст вече е много по-различен от първото представяне, което е създадено в класовете на работнически кръгове в тулските гори, след което е безпощадно осакатен от цензорите ... През цялото време на реакция не се изисква ново издание; с революцията имаше засилено търсене на тази книга и тя бързо изчезна от продажбата. Но беше много трудно да се подготви ново издание: мина много време, твърде много се случи в живота и науката; се наложи много голяма обработка. Достатъчно е да се отбележи, че това беше периодът, в който новата фаза на капитализма беше напълно дефинирана - доминирането на финансовия капитал, периодът, в който той достигна своя връх и даде началото на безпрецедентната си форма на криза - световната война. Тези 12-13 години по отношение на богатството на икономически опит вероятно не са по-ниски от целия предходен век ...

В тази книга изключителният руски икономист, философ и политик А. А. Богданов (1873–1928) разглежда последователните фази на икономическото развитие на обществото и характеризира всяка епоха според следния план: 1) състоянието на технологиите или отношението на човека към природата; 2) форми на социални отношения в производството и 3) в разпределението; 4) психологията на обществото, развитието на неговата идеология; 5) силите на развитие на всяка епоха, които определят промяната на икономическите системи и последователни преходи от примитивен комунизъм и патриархално-клановата организация на обществото към робската система, феодализъм, дребнобуржоазната система, ерата на търговския капитал, индустриалния капитализъм и накрая социализма.