Автор: Цочо Билярски

Обем: 436 стр.

Размер в мм: 140 х 215

Издател: Анико

Корица: Твърда

Година на издаване: 2020

Състояние: На склад при доставчик

Ето, че тук, при Добрич, перла на Добруджа, настъпи критичният момент на истеричната „страшна легенда”: ще се бие ли българина срещу някогашния си освободител русин и може ли със скромната си световна бойна известност български воин да победи руския солдат, който се ползваше със славно световно име, за когото Фридрих Велики бе казал „Не е достатъчно само да убиеш руския войник, но трябва още и да го блъснеш да падне”! Настанал бе решителният момент в който „страшната легенда” щеше, пакостно за независимостта и свободата на родината, да възтържествува за всякога или да бъде провалена на веки!

И, ето, зловещата мъртва тишина в окопите на лявофланговата на бойната линия 8. рота от 8. пехотен Приморски полк и на съседната рота биде нарушена от съдбоносните команди: на 1000! На коня в главата! Огън! Бий…! На коня в гърдите! Огън, бий! На коня в нозете! Огън бий! Мерник постоянен! Вихров! Почни! А там някъде високо горе в небесата гръмовито ехо повтори: „страшната пакостна легенда в пропастта на веки провали”…! Тия образцови на двете избрани от Провидението роти залпове провалиха страшната зловредна легенда завинаги!

От първите залпове само се разколеба и разреди фронта на атаката, от вторите – се силно разбърка и почти половината от конете и конниците се натъркаляха по земята или повърнаха да бягат назад! От третите почти не остана вече строй! Почти всичко бе повалено на земята или влачено от конете по всичките страни. Вихровият пък огън на разярените с настръхнали коси стрелци и редовете на картечниците доунищожаваше оцелелите още групи. Неповалените, бягащи на всичките страни, конници бидоха преследвани с рядък спокоен премерен единичен огън.

Само преди няколко минути страшният неудържим жив руски ураган, се обърна на ужасна потресна бойна картина! Пространството между 200 и 800 крачки от окопите беше осеяно от убити хора и коне, от агонизироващи – умиращи, от – сърцераздиращи викове за помощ на ранени хора и жално цвилещи паднали коне!

Генерал Тодор Кантарджиев за първата руска конна атака на град Добрич.