Наименование: "Дете"
Техника: маслени бои на платно
Размер на картината: 74/47 см
част от картина на Спас Нешовски
Той търсеше красотата, своеобразието и оригиналността не в чуждите заемки, а някъде дълбоко в българските песни, легенди, в детските спомени, запазени у него като вълшебен свят, където всичко е добро, светло и голямо.
Спас Нешовски създаде изкуство, способно да предразположи зрителя към размисли за стойността и на най-обикновените неща. Индивидуализацията на образите в неговите картини се оказа напълно излишна. Както в поетиката на фолклора, така и тук отделните фигури не притежават собствена психологическа стойност: те интересуват художника само като анонични, но органични съставки на една по-широка естетическа основа.
В този първично-хедонистичен, приказно романтичен свят има много волна фантазия, но погрешно ще бъде да го сметнем за красива ефимерна измислица, защото той никога не посягаше към образи, без те да са намерили трайно място в неговото съзнание. ”Картините се появяват във въображението ми и чак тогава позволявам на сърцето си да действа”, бе споделил веднаж художникът
Спомням си колко дълго живееше с мисълта да се научи да свири на гайда или окарина, преди да създаде картините си „Козарче”,”Момче с окарина,”Малките музиканти”, “Луди млади”. Имаше вродено чувство за цвят. Без да го обременява със сложни естетически теории, той виждаше в него онова мощно изразно средство, способно да проектира и най-тънката човешка нагласа, да пробуди и вдъхне живот на невидимото. Когато веднъж го попитах, къде е срещнал красотата за първи път в живота си, той ми отвърна: „В чергите на мама, в ония пъстри – алени, жълти, зелени, морави кълбенца в коша около стана, които като приказка оживяваха пред очите ми”. Може би неслучайно картините на Нешовски действат като тъкан, където всяка форма се нарежда съзвучно със съседната, без да разваля единния ритъм на цялото. Всяка негова картина е радостен танц на цвета, а недовършената синя картина, озаглавена „Майка с дете”, звучи като песен – неизпятата песен на твореца.
По материал в списание Изкуство, кн. 5, 1983 г., с. 34-35 и 48
Пенка Седларска
/изкуствовед/