ДИЗАЙНЕРСКА ИЗРАБОРТКА НЕЖНА СРЕБЪРНА ГРИВНА С ЕСТЕСТВЕНИ СМАРАГДИ  И ЦИРКОНИ

Съвети на Петър Дънов за скъпоценните камъни: 

„Скъпоценните камъни са носители на възходящи творчески енергии и служат като естествени трансформатори, затова се препоръчва да се носят като предпазно средство от зловредни влияния и като трансформатори на нисши желания.“

„Скъпоценният камък носи в себе си специфичен живот и оказва особено лечебно действие, стига да знаеш как да се свържеш с неговата енергия.

СМАРАГДЪТ се препоръчва за зодиите Телец, Рак, Дева, Стрелец. Прозрачен,наситенозелен берил. Цветът му, който "омайва" очите, се дължи на присъствието на нищожни количествс хром. Срещат се още черно зелени, светло зелени и сламено жълти смарагди.

Наименование: от араб. цамарут, лат. смарагдус и гр. смарагдос. Национален камък на Колумбия. Племената и народите, населяващи крайбрежието на северните Анди, наричали скъпоценния минерал ''зелен лед''. За племената от този регион смарагдът бил свещен. Гарсиласо де ла Вега* разказва, че жителите на долината Манту в Перу се прекланяли пред богинята на смарагдите Уминя. И по време на празници в нейна чест и принасяли в жертва малки смарагдови кристалчета. Гай Юлий Цезар събирал смарагди заради предполагаемите им лечебни свойства. А император Нерон наблюдавал гладиаторските битки през смарагдова леща. (Според други източници това не било смарагд, а чудесен хризолитов кристал.) В българското преславско съкровище (IX-X век), наред с другите скъпоценни камъни, в украсата на наушниците има и смарагди. Вярвания: Смарагдът е символ на съвършенството. Древните египтяни го наричали "камъкът на тайнствената Изида" и вярвали, че посредством него може да се предсказва бъдещето.

Според преданията, смарагдът подобрява паметта, изостря зрението, пази от заразни болести, любовни коварства и безсъние. Спасява от тъга, треска и епилепсия. Дарява вярност, жизненост и богатство. Прави речта убедителна. Предпазва от неискрени приятели. Оживява изобретателността. Способства за дълголетие.

ЦИРКОН Наименование: от перс. царгун - златист цвят. Цирконът се отличава с отличен блясък, добра дисперсия на светлината. прозрачност и широка цветова гама. Цвят: безцветен (бял) до бледожълт или зелен. Цветовете му са резултат на минимални количества торий и уран, заместили циркония в кристалната решетка. Безцветните циркони имитират диамантите по-добре от който и да било друг скъпоценен минерал. Индексът на пречупване на светлината при циркона е много близък до този на диаманта, а огънят на дисперсията е почти толкова хубав, колкото и при диамантите. При нагряване цирконът променя цвета си в по-интензивен или в съвсем нов цвят. Още през VI век цирконът бил ползван в Гърция и Италия. През XIV век, в зората на фасетирането на скъпоценните камъни, цирконите били продавани за диаманти. Едва през следващия (XV) век, червеникавокафявите циркони стават популярни в Европа. Вярвания: Носи сполука в търговските сделки. Прогонва лоши сънища и зли духове. Укрепва сърцето. Цирконът е сред скъпоценните камъни, ползвани в дървото калпа на индуската религия. Смисълът на това дърво е символично жертвоприношение на боговете; индуски поети от 19 век го описват като искряща маса скъпоценни камъни, в това число сапфир, топаз и диамант. През XI век рейнският епископ Марбо описва циркона в своята книга за минералите като амулет на пътешествениците, който ги предпазва от болести и беди, гарантира им добър сън и сърдечен прием навсякъде. Пет века по-късно се смятало, че цирконът дарява благоразумие на своя притежател и то по-точно в практичните дела, като носи голям финансов успех. А наред с всичко това гарантира на собственика си, че няма да бъде поразен от гръм. През XVII век вярата в магичната сила на скъпоценните камъни търпи огромен спад. Но независимо, че Анселм де Боот заявява: "Скъпоценните камъни не могат сами по себе си да имат свръхестествен ефект", той вярвал в силата на циркона да предотвратява бедствия и мор.