Стилиян Хаджидобрев Чилингиров (26 (стар стил). 10.1881, Шумен - 23.11.1962, София) е български писател и общественик. Роден в бедно занаятчийско семейство. Завършва педагогическото училище в Шумен. По време борбите против закона на Радославов за десятъка (1900) е арестуван и уволнен от служба. Завършва педагогика в Софийския университет, тогава Висшето училище (1904). С помощта на проф. Иван Шишманов е изпратен в Германия - специализира История на литературата в Берлин и Лайпциг - (1905-1907). Бил е учител в провинцията и столицата, редактор, коректор. Депутат (1911-1913). Участва в Балканските войни. Обявява се против Междусъюзническата война и влизането на България в Първата световна война. Член на Поморавския просветен комитет (1917-1918). Директор на Народната библиотека (1916-1922) Директор на Народния етнографски музей (от 1923 г.). После години наред е гимназиален учител. Председател на Върховния читалищен съюз (1941-1944). Председател на СБП (1941-1944). След 09.09. 1044 г. е награден с орден „Кирил и Методий” - първа степен. Публикува за пръв път в списание „Звездица” (1898), а през 1901 г. издава първата си книга - „Букетче”, стихотворения за деца. Поемата му „Песен за селяка” (1914) получава награда на БАН. Автор на повече от 100 книги, сред които „Блянове и тъги” (стихове, 1901), „Еднаж да съмне” (стихове, 1907), „На ранина” (антология, 1911), „Песен за селяка” (стихове, 1914), „За род и чест” (стихове, 1915, 1916), „Не бил достоен” (драма, 1917), „Добруджа и нашето възраждане (културно-исторически издирвания)” (1917), „Равна Добруджа. Пътни бележки и впечатления” (1920), „Владо Булатов. Роман в сонети” (1922), „Ранни камбани” (стихове, 1923), „Хляб наш насущний” (роман, 1926, 1957, 1981), „Шинел без пагони” (роман за руския писател-емигрант Александър Фьодоров, 1928, награда на Министерството на Народното Просвещение), „Тилилей свири” (стихове, 1929), „Драган Цанков”, „Неофит Рилски”, „Добри П. Войников”, „Васил Друмев” (всички - 1929), „Тъй ми се стори” (разкази, 1929), „Българските читалища преди Освобождението” (1931), „Читалищата след Освобождението”, „Деца на ада” (роман, 1932), „Ела, слънчо, от горица. Люлчини песни” (1934), „Майчини песни. Книга за бебета” (1935), „Против чуждите училища” (1935), „Първа жертва” (роман, 1935), „Слънчова мъка” (стихотворения, 1935), „Невиждан враг” (роман, 1936), „Детски дни” (1938), „Рибена кост” (роман, 1938), „До коле, Господи” (роман, 1939), „Всезнайко” (разкази, 1939), „Чудната кутия” (1940), „Жабок с подкови. Наши и чужди приказки” (1941), „През Македония” (1941), „Какво е дал българинът на другите народи” (1938, 1939, 1941, 1995), „Панайот Волов” (биография, 1942), “Майка Богородица” (разкази, 1942), „Поморавия по сръбски свидетелства” (1942), „Маджари и поляци в Шумен” (1943, 1999), „Иван Вазов отблизо и далеч” (спомени, 1953), „Моите съвременници” (спомени, 1955), „Несретник” (роман, 2006). Съставител на „Славянска антология” (1910), сборника „Прослава на Иван Вазов” (1921), „Помен за Иван Вазов” (1922), христоматии и читанки за прогимназиите, библиографските указатели - „А. П. Чехов на български”, „Петьофи на български”. Оставя спомени „Минало и преживяно”. Автор на химна на Св. Климент по музика на Добри Христов. Превежда поемата „Песни за роба” от Сватоплук Чех, стихове на Александър Фьодоров, Панайот Черна, Хайне, Петьофи и др.