Автор: Мишел дьо Монтен

Обем: 688 стр.

Размер в мм.: 140 х 210

Издател: Изток-Запад

Корица: Твърда

Година на издаване: 2020

Състояние: На склад при доставчик

В настоящата книга втора от своите Опити (1580) Монтен продължава да търси себе си с помощта на древните автори и извън отъпканите пътища на тогавашните научни дисциплини. Самопознанието е дълъг и труден процес за мислител, който заявява открито: „Моят занаят и моето изкуство е да живея.“

Монтен насочва вглеждането в себе си към радикално нова цел – не за да вае своя статуя на велика личност, а за да се отърси от наслоените представи, утвърждавани с векове, за човека господар на природата и на животинския свят. В това по същество демистифициращо начинание важно място заемат Монтеновите идеи за вярата в Бог и за другите възможности на религиозното познание. Така в централния текст от книга втора на Опити – „Апология на Реймон Себонд“ – Монтен излага своите възгледи за човека. Традиционно критиката ги поставя под рубриката „Скептицизмът на Монтен“. По-вярно би било да виждаме в тях ярка полемика с Аристотеловия антропоцентризъм.

Мишел дьо Монтен (1533–1592) е френски философ и писател от епохата на Ренесанса, автор на книгата „Опити“ (фр. Essais). Неговият начин на писане утвърждава жанра есе, което прави от Монтен една особено значима фигура в интелектуалната история на Запада.

Монтен се ражда във фамилния замък в град Сен-Мишел-дьо-Монтен (Дордон) в близост до Перигьо и Бордо. Неговият баща, Пиер Ейкем (получил аристократичната титла „дьо Монтен“), участник в Италианските войни, бил кмет на Бордо; умира през 1568 година. Майката – Антоанета де Лопес, е от семейството на заможни арагонски евреи. В ранното си детство Мишел се възпитава по либерално-хуманистичната педагогическа методика на баща си – неговият учител, немец, въобще не владеел френски език и говорел с Мишел изключително на латински.

По времето на хугенотските войни, Монтен често е посредник между враждуващите страни, него еднакво го уважавали кралят-католик Анри III и протестантът Анри Наварски.

През 1565 г. Монтен се жени, като получава солидна зестра. След смъртта на баща си през 1568 г. той наследява родовото имение Монтен, където се и заселва през 1571 г., продава своята съдийска длъжност и излиза в оставка. През 1572 г., на 38-годишна възраст Монтен започва да пише своите „Опити“.