Тодор Саев

 
 
Направо към навигациятаНаправо към търсенето
Тодор Саев
 
български военен и революционер
BASA-1932K-1-427-31-Todor Saev.jpg
Източник: Държавна агенция „Архиви“
Роден
 
15 декември 1872 г.
Белица, Османска империя
Починал
28 март 1903 г. (30 г.)
Цапарево, Османска империя
Тодор Саев в Общомедия

Тодор Христов Саев е български военен и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.















Биография

Саев е роден на 15/27 декември 1872 година в село Белица, тогава в Османската империя. Учи в родното си село при брат си Константин Саев, после завършва българското педагогическо училище в Сяр. Продължава образованието си в българската столица София. В 1894 година завършва австро-унгарското морско училище в Триест и на 4 август постъпва на служба в Българския флот. Специализира във Военното училище в София и от 1896 година е офицер в Русе. От 1898 година служи във Варна.

На 16 октомври 1900 година напуска военната служба и влиза във Върховния македоно-одрински комитет.

Делегат е на Осмия македоно-одрински конгрес от 4 до 7 април 1901 година от Кочериновското дружество.Навлиза с чета на Върховния комитет в родния си Разлог.[През месец май 1902 г. Тодор Саев се сражава два пъти с Христо Чернопеев при село Габрово и при село Селище, като и има жертви и от двете страни. Друго сражение водят и при Лешко. На 23 септември (стар стил) 1902 година четата на Саев дава начало на Горноджумайското въстание в село Железница, тогава негов четник е и Павел Желязков. Заедно с четата на Никола Лефтеров се сражава и в селата Лешко и Белица.

 
Обединената чета на Тодор Саев и Никола Лефтеров, взела участие в Горноджумайското въстание. Източник: Държавна агенция „Архиви“

След въстанието за кратко е интерниран заедно с Иван Цончев, Стефан Николов и поручик Софроний Стоянов от българското правителство под натиск от Великите сили. В края на годината обикаля с голяма чета Малешевско, Огражден, Пирин и Пиянец, като подготвя населението за ново въстание.

На 9 март 1903 г. четата на Тодор Саев и Константин Настев се натъква на засада в местността Чавката, Пиянечко. 36 души четници се сражават 8 часа с над 1300 души аскер. Загубите от турска страна възлизат на повече от 60 души убити и ранени, а от страна на четата 5 убити и 6 души ранени.

В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание Тодор Саев навлиза с чета в Горноджумайско. На 9 април (стар стил: 28 март) 1903 година в село Цапарево четата му е обградена от турска потеря. Успява да се измъкне от обкръжението, но в сражението войводата Тодор Саев е смъртно ранен. Погребан е в местността Орешец край село Долене.

 
Погребението на Тодор Саев.
 
Възпоменателна пощенска картичка за смъртта на Тодор Саев, Софроний Стоянов, Борис Сугарев и Димитър Милев

Тодор Саев е един от първите българи, които още в края на XIX век стигат до философско осмисляне на ролята на морето в българската история. През 1898 година пише останалия неиздаден труд „Мореплаване и морска сила“. В него върху 200 ръкописни страници развива своето виждане за трудното общуване на българите с морето в миналото, аргументира убеждението си, че българското мореплаване има бъдеще, категорично отхвърля упреците, че от българина моряк не става.

В началото на 1915 година XVII Обикновено Нардно събрание взима решение за отпускане на пенсия на Миланка Саева, майка на Тодор Саев. На Тодор Саев е посветена песен и името му носи улица в София.

Военни звания

  • Мичман I ранг (2 август 1895)
  • Мичман II ранг (1900)

КАРТИЧКАТА Е ИЗДАВАНА ОТ  Иван Кузманов Божинов И.К.Б. № 140 . САМОКОВЪ - БОРОВЕЦ .