Религията като вяра и учение за живота носи идеята за Цялостта. Тя е единство в йерархията на възможностите човешки. Единство е, защото търси, посочва и осъществява съвършенството, Пътя на обожествяването.
Тя, религията, е дължима дан от Бог на подобието си. А Синовността като служение в изпълнението си ражда почитта. Душевността се жертва, защото Духът е безсмъртен. Промяната не е атрибут на Божия живот, но Бог у човека започва от тотема. Ние не можем да се отречем от този бог, но с висша воля и лично усилие сме освободени. Така всяка религия като потреба на времето слага своя "дялан камък" във Всемирния храм за хилядолетия – докато дрехите на цивилизацията много по – често се смъкват от снагата на човечеството.
Всеки има своето щастие като приложи свещеното си учение в живота и признае на другия правото на ближен. Пред човека, пред нас, винаги ще стои неразтълмена тайната:
– за Абсолютното и ограниченото;
– за Нетленното и тленното;
– за Съзерцаемото и реалното;
– за Духовния ритъм и културния феномен;
– за Мировото съзнание и личния светоглед;
– за ... !
Водим от казаното, авторът си позволи дързостта да постави кратките си лекции по "История на религиите" пред взора на студенти и читатели като изява на Великата тревога, която е смущавала, преобразявала и изграждала духовното битие на човешкия род; великата тревога, която наричам религия!
НЕРАЗЛИЧИМА ОТ НОВА . САМОКОВ - БОРОВЕЦ .