ОТЛИЧНО СЪСТОЯНИЕ . САМОКОВ - БОРОВЕЦ . 

Иван Петров Йончев, български поет, е роден в Самоков на 03.04.1884 г. в семейството на разорилия се в София предприемач Петър Йончев и Марица Йончева. Детството си прекарва в Самоков, от 1895 г. живее в столицата. Учи, без да завърши поради недоимък, Първа софийска мъжка гимназия. На 14 г. публикува пиесата-поема „Слепец” (1904). Учи певческо изкуство в Загреб (1904). През 1907 г., при откриването на Народния театър, участва в освиркването на княз Фердинанд и е арестуван. Работи като писар, сътрудник на редакции, ръководи ученически литературен кръжок. Участва в Балканската война, ранен е на фронта. Издава, освен „Слепец” книгите „Есенни листа” (1908), „Родни песни” (1914), „За Родината” (1915, в нея е публикувано и стихотворението „Един завет”, превърнало се в марш на Българската армия), „Цветя” 1917, „Стоян Хайманата” (сцени от живота, 1903), „Стихотворения” (1917). Много от стиховете му са превърнати в песни. Умира на 34 г. от туберкулоза в Бояна на 26 май 1918 г. В наши дни е издадена книгата му „Заветът на дедите”

Съвсем скоро Ви споделихме едно наше любимо стихотворение, автор на което е роденият в Самоков Иван Йончев. Той е един от онези български културни съзидатели, които остават в сянката на големите поети и творци на своето време. Творчеството на Йончев не е така всеобхватно или многобройно като на повечето автори от началото на ХХ век, то обаче далеч не е за подценяване. Стихотворението, което ще ви представим днес, поне според нас, е гениално. Вероятно много от вас са го учили в казармата, когато подобни творби са били на почит и са се учили едва ли не задължително. Произведението се казва „Заветът на дедите“ и може да се каже, че е повлияно от Балканските войни, които оставят трайна следа в съзнанието на Йончев. Той написва едни от най-добрите си произведения именно в периода на войните за национално обединение. По текст на неговото стихотворение “Заветът на дедите” композиторът Георги Шагунов създава музиката за незабравимия марш на Българската армия.

Заветът на дедите

Един завет оставили са нам дедите –

велик завет, написан с кървав меч:

– „Деца, на родний край пазете си земите

от подъл враг, кат зеницата на очите

бранете ги от близо и далеч!…“

И тоз завет на миналото грял е в дните

кат дивен фар, и вожд той бил е драг

на всички тез, кои загинаха в борбите

за род, за родна чест, презрели суетите

на грешний свят, презрели бащин праг.

И не ли той под родно знаме днес войските

събира пак? И не ли тоз свещен

завет на всички тям сгрява им душите

и вика ги в борба неравна със вразите

без жал да мрат за бащин край рожден?…

Един завет оставили с нам дедите –

велик завет, написан с кървав меч:

– „Деца, на родний край пазете си земите

от подъл враг, кат зеницата на очите

бранете ги от близо и далеч!…“