ПИСМОТО Е ПИСАНО НА 30 АВГУСТ 1874 г. В НИШ ОТ ГРИГОРИЙ ДОРОСТОЛСКИ и ЧЕРВЕНСКИ ДО ДОСИТЕЙ САМОКОВСКИ . 

Григорий Доростолски и Червенски е висш български духовник, Доростолски и Червенски митрополит на Българската екзархия от 1872 до 1898 година . 

Григорий е роден през 1828 година в Сороки, Молдова, тогава в Руската империя със светското име Георги Немцов. От ранна възраст се подготвя за монах и през 1846 е изпратен на обучение в Хилендарския манастир в Света гора. Там се запознава със заточения привърженик на българската църковна независимост Иларион Макариополски. От 1855 служи в българската църква „Свети Стефан“ в Цариград и преподава в българското училище в града. През 1866 става архимандрит.

След официалното създаване на Българската екзархия през 1870 Григорий участва активно в нейното учредяване и в избора на пръв български екзарх. През 1872 става митрополит на Доростолската и Червенската епархия със седалище в Русчук. След започването на бунтовете в Босна и Херцеговина през 1875, призовава населението да изпълнява „верноподаническите си задължения“ и помага на властите да заловят революционера Тома Кърджиев. След началото на Руско-турската война през 1877 Григорий отново приканва хората да останат верни на султана, а след навлизането на руските войски в страната – да сътрудничат и на тях. След Освобождението участва в Учредителното събрание през 1879 като привърженик на Консервативната партия.

Доситей е висш български православен духовник, последен самоковски митрополит на Българската екзархия от 1872 до 1907 година.

Роден е през 1837 година в София със светско име Димитър Стойчев. Учи в софийското класно училище при видния педагог Захарий Круша, което завършва през 1852 година. В периода 1855 - 1862 година продължава образованието си в Семинарията на остров Халки. Ръкоположен е в йеродяконски чин и е избран за помощник-секретар на Цариградската патриаршия, а през 1870 година е възведен в сан архимандрит и става главен секретар.

 
Доситей с двама свещеници след избирането му за митрополит

След учредяването на Българската екзархия Доситей се отказва от високото си положение в патриаршията. Той е първият екзархийски епископ, ръкоположен на 24 май 1872 година в дървената църква „Свети Стефан” в Цариград от екзарх Антим I. На 14 ноември 1872 година тържествено e посрещнат в епархията си.

Той е член и секретар на Светия Синод в периода 1875 - 1878 година, и негов председател от 1892 година. През 1876 година Доситей открива в Самоков богословско училище с фонда на митрополит Авксентий Велешки. След погрома на Априлското въстание лично организира акция за изпращането в Пазарджик на голямо количество дрехи и завивки. От 1876 до 1877 година е временно управляващ Софийската епархия, когато титуляра Мелетий Софийски е отстранен временно.През 1879 година е депутат е в Учредителното събрание в Търново. Председател е на комисията по превода на Библията. Противодейства на протестантската пропаганда на американските мисионери в Самоков.