ОТЛИЧНО СЪСТОЯНИЕ , НЕПРЕРЯЗАНИ СТРАНИЦИ , КНИГАТА НЕ Е ОПИСАНА В БИБЛИОГРАФСКИЯ УКАЗАТЕЛ . САМОКОВЪ - БОРОВЕЦ .

Николай Н. Глубоковски е богослов, екзегет, филолог и църковен историк, духовен писател и публицист от руски произход, виден църковно-обществен деец, професор и  доайен на академичното богословие в България, автор на около 40 крупни изследвания и множество статии.

Роден е на 6 декември 1863 г. в Кичменгский городок, Вологодска губерния в свещеническо семейство. През 1889 година завършва с отличие Московската духовна академия и за дисертацията си "Блажени Теодорит, епископ Кирски" получава международно признание.

От 1894 г. е професор по Свещено Писание на Новия Завет в Санкт-Петербургската Духовна Академия. През 1898 става доктор по богословие с дисертация за благовестието на св.ап. Павел, която слага началото на множество изследвания и публикации за св.апостол. Публикува в различни църковни и светски периодични издания, а oт 1905 до 1911 г. e редактор и автор на множество статии в първата "Православна богословска енциклопедия", започната от Лопухин. От 1909 г. е член-кореспондент на Императорската академия на науките и на Императорското православно палестинско общество. Почетен член е на редица научни общества и църковни братства, сред които Киевската, Казанската и Московската духовна академия, Московския и Петроградския археологически институт и други. От 1916 г. е заслужил професор на Санкт-Петербургската духовна академия.

Поради опасност от разправа и невъзможност да продължи дейността си на църковно-богословското поприще, след Октомврийската революция проф. Глубоковски напуска Съветска Русия (1921 г.). Известно време пребивава във Финландия и в Германия, чете лекции в Прага и Белград. Във Финландия подкрепя въвеждането на новия календарен стил от Финландската църква. 

През 1923 г. проф. Глубоковски се заселва в България и още същата година е избран за един от четирите професори в новооснования Богословски факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", в който преподава до смъртта си Св. Писание на Новия Завет.

Проф. Глубоковски е бил и един от инициаторите на създадения през 1925 г. Свето-Сергиевски Православен Богословски институт в Париж, където също е чел лекции по Св. Писание на Новия Завет. От 1929 г. е член-кореспондент на Българската академия на науките.

Проф. Глубоковски е участвал в различни междухристиянски конференции. На Първата и Втората икуменически конференции (съответно през 1927 в Лозана и 1937 г. в Единбург) участва в българската църковна делегация.

Проф. Глубоковски умира на 18 март 1837 в София. На опелото му митр. Стефан Софийски - по-късно Екзарх Български го нарича "велик екзегет..., любящ и верен син на Църквата, могъщ стълб на Православието".