Техника: Масло/Картон.
Размери:50/80см.
Година:1975.
Нова рамка.
Подпис:Долу в ляво.
Посвещение от автора.
Пращам само чрез Еконт ,винаги с опция преглед!
За София е възможна и лична среща след предварителна уговорка.
БИОГРАФИЯ НА ВЕСЕЛИН ТОМОВ
Веселин Томов е роден на 19 ноември1909 г. в село Бутан и израства в гр. Бяла Слатина.
Учи специалност- живопис при професор Никола Ганушев в Софийската художествена академия. Дипломира се през 1934 г. с отличие.
След завършването си организира подготвителни курсове за кандидат студенти в художествената академия. Негови ученици са били : проф. Найден Петков, проф. Живко Чолаков, проф.Иван Мандов,
Проф. Венко Колев, Петър Доев, Георги Ковачев, Лидия Ковачева, Константин Доганов, Йова Раевска, Антонина Бочева, Лили Доганова и др.
По това време работи и приложна работа: плакати, календари, панаирни палати - с Иван Манев, събирайки средства за специализация в чужбина.
От Академията го предлагат като кандидат стипендиант за специализация пред Министерство на просветата.
Втората световна война вече е започнала и единствената възможност за специализация в този момент е в Германия. Отпусната му е стипендия и той заминава за Мюнхен. По това време там са много български студенти и специализанти - художници, музиканти, архитекти, юристи.
Веселин Томов обикаля ателиетата на Мюнхенската художествена академия, за да се запознае с работата на преподавателите. Избира проф. Герхардингер.
Професорът го приема и започва да му поставя обикновени учебни задачи, но много скоро оценява способностите му и го прехвърля в изящния отдел на своето ателие.
Стипендията се бави и подтикнат от финансова безизходица Веселин Томов отива при българския консул Георги Ноев за помощ и съвет – как да търси правата си.
Ноев го насочва по по-различен път. Изпраща го при един български търговец на плодове, на когото Веселин Томов занася няколко свои платна - натюрморти, които е донесъл от България. Картините, които е оставил, се продават бързо и има много поръчки за нови.
Търговецът непрекъснато му дава български плодове - най-вече грозде и така той започва да рисува натюрморти.
Томов открива и няколко галерии, които много харесват работата му и откупуват картини.
По това време се сближава с германския художник Вилибалд Демел, с когото често пътуват и рисуват пейзажи. По-късно Веселин Томов разказва, че много от пейзажите са били купени още мокри, на самото място.
Най-сетне пристига и стипендията от България, която той използва, за да помага на един сръбски пленник. Също така подпомага и един сръбски художник, на когото купува материали за работа.
В този период рисува и много портрети.
Войната е в разгара си. Проф. Костантин Герхардингер не приема политиката на Хитлер, заради което е уволнен от Академията и лишен от своите ателиета.
Веселин Томов е завършил вече четири семестъра и решава да се върне в България заради изключително тежките бомбардировки. Всичките си картини оставя в Германия поради забраната да се изнасят произведения на изкуството от страната.Успява да пренесе само един портрет на негър.
Така една голяма част от творчеството му остава завинаги зад граница.
На тръгване иска от Мюнхенската академия документ, че е специализирал четири семестъра. В канцеларията му издават едно удостоверение, а проф. Герхардингер му казва само: “Вашата последна работа е вашата диплома”
Специализацията на художика в Мюнхенската Академия апочва през 1941г. и завършва през 1943г.
След завръщането си от Германия, Веселин Томов прекарва една година в София, а през октомври 1944г. заминава при родителите си в гр.Бяла Слатина. Там остава до края на годината. Рисува портрети на приятели, деца. Илюстрира стиховете на поета Георги Веселинов.
През 1945г. постъпва за кратко на работа в Министерство на информацията като началник на отдел пропаганда чрез изобразително изкуство.Tова е период, в който често му се е налагало да проявява находчивост и смелост, за да опази национални ценности. Пример за това е позицията му, когато комисия от съветски военни иска да реквизира картини от Националната Художествена Галерия. С много такт и настойчивост Веселин Томов успява да ги отклони, като ги води в ателиетата на изтъкнати художници, откъдето те купуват картини. Така той освен, че запазва националното ни богатство помага на своите колеги в трудните следвоенни години.
След напускането на службата си, Веселин Томов започва да се готви за самостоятелна изложба, която се открива на 16 февруари.1947 г. Изложбата има огромен успех. За пръв път се прави публично обсъждане. Интересът е толкова голям, че залата не може да побере хората, които са изпълнили тротоарите и бул.”Цар Освободител” пред галерията.
По същото време Веселин Томов започва да работи в областта на пощенските марки. Премирани и издадени са повече от 100 негови марки.
През 1954 г. Италианският олимпийски комитет включва в списъка на най-хубавите пощенски марки на спортна тема и награждава с медал “Алберто Брама” негова пощенска марка на стойност 16 ст., а със сребърен поднос- пощенска марка на стойност 80 ст.
През 1965г. поредицата марки “Конен спорт” в колектив със Стоян Сотиров е избрана за поредица на годината.
През 1974 г.Българската федерация по бокс награждава художника за най-хубавата българска пощенска марка, посветена на бокса, избрана от участниците в първия филателен конкурс на тема “Боксът във филателията”.
Години наред Веселин Томов работи и в областта на декоративно-монументалното изкуство. Негови реализирани мозайки и сграфита се намират в Бяла Слатина, Дупница, Варна, АЕЦ Козлодуй. Като живописец участва в редица национални и регионални художествени изложби.
Самостоятелни изложби прави в родния си град Бяла Слатина, София, Етрополе, Враца.
През 1989 г. подрежда голяма юбилейна изложба в галерията на СБХ на ул.”Шипка”6 в София.
Картини на Веселин Томов притежават: Национална художествена галерия, галериите във Враца, Кърджали, Бяла Слатина, както и частни колеционери в САЩ, Канада, Германия, Белгия, Малта, Гърция, Чехия, Русия, Румъния, България.
Веселин Томов умира на 9 февруари 1993 г. на 83 години.