RRR ПЪРВО ИЗДАНИЕ , ОТЛИЧНО СЪСТОЯНИЕ , НЕПРЕРЯЗАНИ СТРАНИЦИ , КОРИЦА ХАРАЛАМПИ ТАЧЕВ . САМОКОВЪ - БОРОВЕЦ . 

Дълги години Паун Генов, самият той поет, издирва и събира творчеството на Коста Тодоров сред библиотеките в София, Москва, Белград, Брюксел, Париж и Ню Йорк. В София едни материали бяха в забранени за ползване фондове, други бяха изчезнали. Пътеката водеше през бавно и трудно откриване на родственици, трепетно разлистване на тетрадки с лилаво или зелено мастило, на смачкани бележници, на запазени в София, Париж и Латинска Америка архиви. Всичко внимателно се преписваше, сравняваше, обработваше за някакво далечно, необозримо далечно издание. И то се появи през 1995 г. – прецизният сборник „Коста Тодоров – Залезът на боговете (стихове, разкази, спомени, есета)“. Години преди това Паун Генов раздаваше преписи на стихове на Коста Тодоров и разказваше на критици, поети, историци. През същата 1995 г. беше публикувана съставената от Иван Теофилов „Антология на българския символизъм“, в която Коста Тодоров бе представен с шест стихотворения като една от значимите фигури на българския символизъм.

Първата си книга със стихове Коста Тодоров издава през 1920 г. Две години по-късно част от тези стихове са включени в една от най-представителните антологии на българска поезия „Млада България“, заедно със стиховете на Теодор Траянов, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Емануил п. Димитров, Трифон Кунев и др. Антологията е дело на литературния критик Иван Радославов.

Още за първата книга на Коста Тодоров, „Стихотворения“ (1920), критикът Александър Дзивгов пише, че „в Тодорова оригинално е слъкатушена френската галантност с руското благородство“. Коста Тодоров е и поет на многоликия град – той е гражданин на цялата земя, творбите му са писани в Париж, Генуа, Египет, Чикаго, Москва, Белград, Шампан, Ню Йорк, Прага, Лос Анджелис, Лондон, в Египет, из Южна Азия, край Нил и на Хаваите. Той е и неудържим любовник – ту боготворящ, ту отчаян от жената; и страдалец зад решетките – над дванайсет години!; и боец на фронта – участвал в десетки битки през Първата световна война и премислящ смъртта с вълнението на Димчо Дебелянов; и човек, който възвеличава рицарството на Дон Кихот и рецитира или публикува стотици жлъчни епиграми. Говори и пише на български, руски, сръбски, френски, английски. Създава стихове, разкази, есета, спомени, рецензии (включително за Николай Лилиев и Теодор Траянов), исторически съчинения, биографии, сатири, пътеписи