Георги Попов  е от онези български художници, чието творческо развитие се свързва с европейските художествени процеси. Той живее и твори през първата половина на 20-и век. За съжаление, името му не е сред най-популярните в българското изобразително изкуство, а разнообразното му творчество все още не е достатъчно популяризирано и задълбочено изследвано.

Той е интересна личност, един от известните български бохеми, човек с богат спектър от творчески интереси. Работи в областта на живописния портрет, пейзажа, голото тяло, натюрморта, фигуралната композиция. Изявява се в сферата на монументалната украса, приложната графика и сценографията. Освен това е и блестящ майстор на перото - пише поредица от статии, посветени на различни културни събития и художествено-пластически проблеми.

През своя творчески път Джон Попов преминава през различни етапи. Особено плодотворно за него се оказва пребиваването му във френската столица от 1930 до 1935 и от 1937 до 1939. По това време той става част от френския художествен живот. Запознава се отблизо с френското изкуство, с представители на сюрреализма, футуризма и кубизма, с живописния език на Парижката школа. Въпреки влиянията Джон Попов съхранява своя характерен артистичен почерк.

В периода 1947-1948 художникът живее и работи в Швеция, където създава илюстрации. От това време датират и акварелите му, които се отличават с изключителна колоритност.

От края на 40-те години до 1960 г. Джон Попов работи изцяло с пастел. Разработва темата „Рибари" в цикъл подготвителни рисунки и картини. Привлечен е от жанра на натюрморта.

Няколко години преди да приключи жизнения път на Георги Попов публиката има възможност да се докосне до неговото творчество на Юбилейната му изложба през 1957 г. В нея той представя и новите творби, направени след първата половина на 50-те години. Те са в трите обичани от художника жанра – портрет, пейзаж и натюрморт.