50 х 62 см с рамка
Роден е на 26 януари 1908 г. в Ломец, област Ловеч. С фотографията се запознава при брат си Минко, фотограф в Троян[2]. От 1923 г. двамата живеят в София, където Пенчо Балкански учи фотография при известния софийски фотограф Борис Блъсков, възпитаник на Петербургската художествена академия.[2]
Прави първата си изложба през 1930 г. с портрети на Цветана Табакова, Ран Босилек, Сашо Попов. Основава собствено фотоателие „Луна“. До 1939 г. прави шест художествени фото изложби в София, Пловдив, Варна, Белград, Загреб, Любляна и Виена[2]. Сред фотографиите му фигурират портретите на Фьодор Шаляпин, Васко Абаджиев, Йохан Щраус (внук), проф. Александър Балабанов, Антон Страшимиров, Владимир Димитров-Майстора, Иван Мърквичка, Андрей Николов, Ружа Делчева, Надя Ножарова, Ангел Сладкаров, Леа Иванова, Адолф Волбрюк, Ивет Лебон, Фрида Рихард, Лилиан Диц, Александър Малинов и Михаил Маджаров. Участва в заснемането на филмите „Седянка“ и „Рилска обител“ през 1934 г., „Страхил войвода“ от 1937 г. и на югославския „Деца на пролетта“ от 1935 г.[3][4][5]
С графика Пенчо Балкански започва да се занимава от средата на 40-те години на 20 в., по-късно се насочва и към цветната литография.
Умира в София на 1 декември 1985 г.[1]
Творбите на Пенчо Балкански се съхраняват в Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, както и в други галерии в България и чужбина. Отделни произведения са притежание на частни колекционери в България, Европа и САЩ. По-известни от тях са: