Людмил Стоянов (Георги Стоянов Златарев), български поет, прозаик, публицист, литературен критик и преводач е роден на 06.02.1886 г. в с. Ковачевица, Благоевградска област в семейство на селски учител. Дебютира през 1905 като символист. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни. През 20-те години редактира списанията “Везни” (заедно с Гео Милев), “Хиперион” (с Иван Радославов и Теодор Траянов), литературния сборник “Кормило”. През 30-те години създава разкази и повести на обществено-политически и социални теми. Автор на “Холера”, “Сребърната сватба на полковник Матов”, “Мехмед Синап”. Книги с антифашистка публицистика – “Съвременна Европа” и “Моите срещи”. Превежда целия Лермонтов и голяма част от Пушкин, както и руския героичен епос “Песен за похода на Игор”. Преводач на Толстой, Достоевски, Тургенев, Шекспир, Байрон, Балзак и др. Председател е на СБП (1946 – 1949), академик (1946). Директор на Института за българска литература при БАН и един от неговите основатели (1948). Умира на 11.04.1973 г. в София.