България е първата страна зад Желязната завеса, която сключва договор за производство с американския гигант „Кока-кола“ през 1965 г. Не само че сме първи, ами заради нас компанията, предлагаща най-известната газирана напитка в света, прави прецедент в своята история, позволявайки надписът да бъде изписан на кирилица.

Самата история "Кока-кола в България" е прелюбопитна. В онези години ние сме една от най-верните държави, следващи съветската идеология, докато кока-кола е нарочена за най-голям враг на социализма. Пропагандата у нас действа с пълна сила, заклеймявайки напитката като алкохолна и изключително опасна. При всички тези условия връзката с гиганта е абсолютно немислима. Как обаче се осъществява тя?

"Виновникът" за всичко това е Тенчо Михайлов - технолог в поделението за безалкохолни напитки на предприятие „Тексим“. Тъй като през 60-те години желанието на "Тексим" е да произвеждат лимонада, Михайлов бива изпратен в Париж със задача да опита подобни напитки и да проучи производствения процес. Седнал в едно кафене, той си поръчва оранжада, а сервитьорката му донася "Фанта". Българинът е силно впечатлен от вкуса и желае да го заведат на мястото, където се произвежда и да го запознаят с управата. В онзи момент той си няма и  представа, че ще бъде отведен право при социалистическия враг - "Кока-кола".
Преди да е разбрал конфузната ситуация, Тенчо Михайлов вече е поканил вицепрезидента на компанията на посещение у нас. От "Кока-кола" не вярват на очите и ушите си - държавата най-близка до СССР проявява интерес към производство на тяхната напитка. Разбира се, въпреки изненадата, те се съгласяват.

У нас технологът вече е наясно с гафа, който е сътворил, и се свързва с шефа на "Тексим", който пък от своя страна се обръща към Тодор Живков. На срещата в Партийния дом никой не знае как да процедира.

Изведнъж присъстващият Пенчо Кубадински се обръща към управителя на "Тексим" и недоумяващо пита:

- Абе, Гето, ти уж щеше да правиш лимонада, а сега го обърна на алкохол!

- Ами то и кока-колата е лимонада, другарю Кубадински...

- Защо тогава правим такава пропаганда против нея?

- Не зная. Питайте тези, които ви съветват...

Решението е взето - Живков дава позволение, а седмица по-късно договорът е факт. Американците са в шок - тъкмо са водели дълги неуспешни преговори с Югославия, а с България дори не са си помисляли да започват. В израз на благодарност предлагат да плащат рекламата у нас. Тончо Михайлов се усмихва и отвръща: „Ние тази реклама, антиреклама всъщност, която сме ви я правили толкова години, вие не можете да я изплатите, докато сте живи“.

Разбирайки, че не се интересуваме от пари, от компанията ни подаряват логото на кирилица и разрешават да го използваме вместо латинското - за пръв път на бутилките им в цялата история надписът няма да е на латиница.
 

/РЕТРО/