Автор: Чък Паланюк
Обем: 256 стр.
Формат в мм.: 130 х 200
Издател: Ера
Корица: Мека 
Година на издаване: 2004
Състояние: На склад 

Ка 132 

Камъни, дърва, тояги, костите ти ще строшат, но сега словата благи, също могат да вредят.

Чък Паланюк – авторът от ново поколение, който безкомпромисно руши правилата за писане, обръща сюжета с главата надолу, предизвиква читателя и търси истината на неподозирани места, по смущаващо откровен начин.
“Приспивна песен” е смразяваща притча за опасността от техническа зараза и контрол в ерата на завладяващата ни информация.
Представете си, че научите приспивна песен, която убива моментално, когото си поискате, без дори да я пеете. Достатъчно е да си я припомните и да знаете името на набелязаната от вас жертва. Точно това се случва на главния герой, който открива, че освен него я знаят още трима души. Голямата опасност е, че песента се изплъзва извън контрола им и плъзва като зараза, която се предава по слухов път.
Апокалипсис, предизвикан от силата на словото.
Карантина срещу общуването.
Епоха на тишината и тапите за уши.
Книгите на Паланюк не са просто заядливи измислици, а предупреждения за надвиснала опасност. След като показа докъде може да достигне човек, ако се отърси от страха си и ограниченията, които му налага обществото, в “Боен клуб” (превърнал се в култ за младото поколение), в “Приспивна песен” талантливият автор ни предупреждава за последствията от една нова чума. Смъртоносна слухова епидемия, която може да се разпространи светкавично. От песен. От обява. От новините. От проповед. От уличен музикант. От телевизионна реклама. От компютърен файл. От честитка за рожден ден. От бисквитка с късметче.

“В свят, където клетвите не струват нищо, обетите са само празни слова, а обещанията се дават, за да бъдат нарушавани, би било хубаво да видиш как думите възвръщат своята мощ. – размишлява главният герой в “Приспивна песен”. – Трудно е да се каже дали новият свят на тишина ще е по-лош от стария - с бумтящата музика, рева на телевизорите и крясъците на радиото.”

Верен на черногледия си подход при писане, Паланюк безкомпромисно изобличава всички недостатъци на хората и показва, че в действителност те изграждат по-голямата част от човешката личност... По-малката е обсебена от рекламите. Авторът смело се подиграва с общоприетия начин на живот, повдига въпросите за непреодолимия стремеж на човек да властва, осмива еднообразното ежедневие.
Едновременно с това обаче героите му търсят себе си, щастието, любовта... и между другото спасяват света. На фона на заплахата от пълното унижение на човешкия род, всеки от тях избира свой път и, разбира се, влиза в стълкновение с останалите. Четири различни гледни точки за Промяната, от която света ни се нуждае.
Възможно ли е природосъобразния начин на живот да донесе равновесие в света ни или Земята се нуждае от втори потоп, за да започне на чисто?
Правилно ли е властта над всички човешки съдби да е в ръцете на двама души, дори ако обещаят да се държат прилично?
Съществува ли право на свободен избор или всичко ни е втълпено, наложено от рекламата, “морала”, страха и навика?
Ако имаме властта да унищожим за един ден всички диктатори, убийци, педофили и религиозни фанатици, това би ли направило светът по-добър? Бихме ли поели отговорността да го направим? Ами ако ни хареса да си играем на Господ, докъде бихме стигнали?
Събитията в романа са гарнирани с голяма доза хумор и забавни обрати, напълно в стила на Паланюк. Самият автор твърди, че в сравнение с “Приспивна песен” “Боен клуб” прилича на “Малки жени”. Медиите наричат книгите му “универсални” заради близостта им и с трилъра, и с черната комедия, и с кримката, и с екшъна.
Паланюк не спира на предизвиква мисълта на читателя, като непрестанно поставя героите си в необичайни ситуации, изходът от които обикновено е едновременно фатален и комичен.
Сексът, страстта, нежността, навика, страхът от самотата – кое точно е в основата на любовта? А ако изгубиш всички наведнъж, възможно ли е отново да се съвземеш, да изградиш нов живот? Да се влюбиш?
“Приспивна песен” всъщност събужда вниманието ни за необратимите събития в света около нас, тя е едновременно послание и предупреждение за всеки, който поне веднъж се е запитвал къде ще ни отведе пътят, по който сме поели.