Автор: К. Дж. Чивърс

Обем: 423 стр.

Размер в мм: 160 х 230

Издател: Сиела

Корица: Мека

Година на издаване: 2019

Състояние: На склад

Ка 906

„…за упорити и отдадени изследователи на историята на съвременните война, политика и идеология и как автоматичното оръжие наложи трансформация на същината на сраженията… колосално усилие… Чивърс очевидно е създал шедьовър, преплетен с историята.“
Марин Корпс Газет

Изследователят на модерните конфликти К. Дж. Чивърс, бивш офицер от морската пехота и ветеран от войната в Персийския залив, смесва историческо изследване, щателно проучване на засекретени досега архиви и преки свидетелства от бойните полета, за да проследи еволюцията на автоматичното оръжие. Изобретенията на Ричард Гатлинг и Хайръм Максим променят изцяло начините за водене на сражения и стават както средство за безпрекословно колониално господство, така и прокарват пътя към касапницата на Първата световна война. Но истинският пробив в тази област принадлежи на човек, около когото митовете са повече от сигурните факти – Михаил Калашников.
В „АК-47. Оръжието на XX век” е представена историята на човешкия гений, впрегнат в най-страховитата задача – ефективното и сигурно отнемане на колкото се може повече човешки животи за максимално кратко време.
„От създаването и първото разпространение на автомат „Калашников” са минали повече от шейсет години. Носят го войниците в повече от петдесет национални армии, както и редица полицейски и разузнавателни управления и агенции по сигурността. Но неговото влияние се простира далеч отвъд сферата на конвенционалната мощ. „Калашников” е знаков за партизанските групировки, за терористите, за децата-войници, за диктаторите и за бандитите – всички те са открили, че той изравнява силите срещу морално или материално превъзхождащ ги враг. Списъкът на неговите ползватели е история на съвременните конфликти. Съветската пропагандна машина величае АК-47 като инструмент за самозащита и освобождение, но първата му смъртоносна употреба е за потисничество – за смазването на бунтовете в Източна Германия през 1953 г. и в Унгария през 1956 г., както и за стрелба по цивилни, опитващи се да избягат зад Желязната завеса. Но щом автоматът прекрачва границите, излиза от типичното си битие на оръжие за потискане на непокорните в Източна Европа и се появява като автоматично оръжие по световните бойни полета, той за миг се превръща в истински пробив, в оръжие, което променя правилата.”