САМОКОВЪ - БОРОВЕЦ . 

Иван Колчев Калпазанов (1835 г., Габрово – 22 юли 1889 г., Габрово) е гайтанджия, търговец, индустриалец, общественик. Като един от най-едрите производители на гайтан и шаяци, през 1871 г. е избран за първомайстор на гайтанджийския еснаф в Габрово. През 1872 г. за първи път пуска в движение механизиран дарак за влачене на вълна.

През 1881 г., Иван К. Калпазанов заминава за немския град Кемниц, придружен от Васил Карагьозов. Там Калпазанов проучва пазара на текстилни машини и оборудване за предачницата си. Калпазанов обаче се нуждае от съдружник. Затова той сключва споразумение за съдружие с Петко Цокев. Закупува място на завоя на р. Янтра при с. Бичкиня и изгражда през 1881 г. едноетажна фабрична сграда. Тържеството по освещаване и откриване на фабриката е на 13 и 14 ноември 1882 г. в присъствието на местната власт, еснафа, граждани и близки.

След т. нар. „стара фабрика” от 1881-1882 г.,Калпазанов строи още две постройки – през 1887 г. („средна”) и 1888 г. („нова”). Нововъведенията впечатляват княз Александър Батенберг, който посещава фабриката през 1884 г. Като доставчик на двореца фабриката получава името „Първа княжеска придворна фабрика“.

Освен като търговец и фабрикант, Калпазанов има и активна обществена деятелност. Член е на общинския съвет в Габрово (ноември 1880 – декември  1881 г., април 1884 – юни 1887 г.) при мандата на габровските кметове Цончо Пенчев, Петко Аврамов Гачев и Колчо Басмаджиев. В изборите за III Велико народно събрание (октомври 1886 г. – август 1887 г.) е сред шестимата народни избраници на Габровския регион.

За индустриалеца Калпазанов д-р Константин Вапцов пише в спомените си – „предприемчив занаятчия и търговец, по инициативата на когото се построи в Габрово първата предачна и след това тъкачна фабрика. Впоследствие наследниците му изкупиха частите на съдружниците си (Конкилеви и Екимови), които с парите си направиха фабрика „Троица” и развиха делото на баща си. Иван Калпазанов умря през 1889 г.“.