Писма от единствения мъж, когото някога наистина е обичала.
Спомен от бащата, когото така и не опознава истински.
Синя ваза, която улавя светлината дори и в най-сивия ден…

Джина Белами започва живота си отначало след години, които би искала да забрави. Но всички предмети, на които толкова е държала преди, някак не й пасват вече.
Ето защо Джина си дава обещание: ще запази само сто неща от предишния си живот. Само онова, което й носи радост, има смисъл за нея или просто й е нужно. За целта ще трябва да направи преоценка на живота си. Да си спомни за всички свои битки и стремления, за претърпените загуби и спечелени победи. За всички онези парчеца от себе си, които иска да съхрани, и за онези, от които иска да се избави. Така постепенно ще се запознае с жената, в която се е превърнала, и ще преподреди пъзела на собствената си идентичност. А когато изоставена и малтретирана хрътка се появява неочаквано в живота й, Джина не може да не почувства сродство с това изплашено и самотно същество. Ще успеят ли заедно да намерят пътя към изцелението и новото начало?

Роман за изборите, които правим, и техните последствия. За любовта и доверието. За съжалението и прошката. За силата да продължим, когато всичко изглежда безнадеждно и сиво.