Акцентът върху дисциплината игнорира истинския проблем: никога няма да можем да накараме учениците да спазват реда, ако постоянно ги принуждаваме да правят неща, които не им носят удовлетворение!

Наказанието задоволява желанието за един примитивен вид справедливост, основана на рядко изказваното, но дълбоко вкоренено убеждение, че ако правиш нещо лошо, трябва и на теб да ти се случи нещо лошо. Единственият начин да помогнем на учениците да станат почтени и принципни личности, а не хора, които правят просто каквото им се каже, е да им дадем шанс сами да открият смисъл в нравствеността. Това означава да им съдействаме те сами (или заедно с други) да решат как трябва да се държи човек. Няма как да поемем в тази посока, ако не изоставим инструментариума на традиционната дисциплина. Още по-важно е да преодолеем прекалената си ориентация към послушанието и вместо това поведем учениците в процес на създаване и обосноваване на нравствени принципи...