„За мрака“ е модерен апокалипсис в силно поетизирана форма и протест срещу някои основополагащи разбирания. Това е история за мрака във всичко, за непрекъснатия заник, за мрака в любовта и в природата, но същевременно и за слънце и светлина, разказ за гибелта и съзиданието. Гибелта, описана в книгата, не е единствено драматична и изключителна, а такава, на каквато ставаме свидетели в своето ежедневие. Всекидневната конфронтация със смъртта, налична в болката, болестта, тялото, което се променя, плодовете, които загниват във фруктиерата, есента, която прояжда своя път навътре в нас. Самият факт, че човек става свидетел на едно всеобхватно разграждане всеки ден.

Същевременно книгата е и бунт срещу тези базисни предпоставки, като припомня, че нещата не са чак толкова прости; че смъртта, изоставянето, загубата, мъката… всичко това е част от един и същи живот и съдържа в себе си известна красота; че безсмисленото разложение може да бъде и съзидателно, просто защото това е животът в друг стадий, защото всичко е част от един и същ кръговрат. Смъртта като потвърждение на живота, който е налице през цялото време, красотата, която е непреходна, и любовта, която винаги съществува.