Автор: Добромир Друмев

Обем: 384 стр.

Размер в мм.: 140 х 210

Издател: Locus

Корица: Мека
Година на издаване: 2018

Състояние: Нова, на склад при доставчик

Ка 888

Добромир Друмев започва да изучава бойни изкуства с джудо през 1975 г. и карате през 1979 г. Носител е на 6-ти дан Айкикай, преподава в клуб Зендокан и в Центъра за следдипломна квалификация на НСА. Провежда теоретичната, методическата и техническата подготовка на треньорите по айкидо в България. Успоредно изучава ияй-джуцу под ръководството на Сенсей Секигучи Комей (10-ти дан), Мусо Дзикиден Ейсин-рю.
Съавтор е заедно с проф. Д. Кайков и Е. Германов на първото у нас методическо пособие по айкидо – Специализираната психофизическа подготовка в бойното изкуство айкидо, и на множество научни публикации. През 2017 г. излиза книгата му Размисли на сенсей Стефан Хинков за бойните изкуства, а през 2018 г. - Бойни изкуства – архивите говорят №2.

Всеки човек възприема света строго индивидуално. Има моя и твоя истина, читателю, има я и Истината! В тази книга ще изложа моята истина за развитието на айкидо в България от 80-те години на миналия век и нататък – за събитията, в които и аз участвах, наблюдавах, събития, с които е свързан и моят житейски път, които усетих и преживях, и най-вече за хората, които срещнах, хора, дали малко или много за развитието на айкидо в България. За мен това е смисълът на всичко, което съм или съм бил. И така, да започнем...

Както далече преди джудо се говори за джу-джуцу, така и векове преди айкидо, се говори за айки-джуцу. Пътят до тях е крайната цел на древните техники джуцу.
Всъщност джу-джуцу и айки-джуцу имат повече връзки помежду си, отколкото днешното джудо и айкидо. Ако се погледне цялостно към нивото на техниките на тези две изкуства, се установяват основните нюанси, които се отнасят до мисловните основи на двете фамилии джуцу.
За мнозина айки-джуцу се разглежда като метод, по-висш от джуцу, тъй като е разработен от благородниците. Това обяснява факта, поставян винаги от майсторите на айки-джуцу, че тяхното изкуство е сродно с кен-джуцу – изкуството на сабята, по същество благородно изкуство. В айки празната и отворена ръка винаги е била символ на острието на катана.

Същото нещо се вижда и в легендата за неговия произход: според японците айки не дължи нищо на чужденците китайци, тъй като то съществува още от епохата Камакура – ХIII век, и е създадено изцяло от Минамото Йошимитсу, по-известен под името Йошитсиуе, прочут самурай от управляващия клан, брат по оръжие на не по-малко известния монах-воин – Бенкеи. Ако се вярва на тази легенда, айки е чисто японско изкуство на елита, за разлика от джу-джуцу, при което може да се изявява обикновеният воин...