ОТЛИЧНО СЪСТОЯНИЕ , САМОКОВЪ - БОРОВЕЦ . 

Публий Овидий Назон (Publius Ovidius Naso), велик древноримски поет, е роден на 20 март 43 година пр. н.е. в град Сулмон, в Апенините, в семейство на конници. Учи риторика в Рим. Пътува до Атина, Азия и Сицилия. След това заема, по волята на баща си, низши съдебни длъжности в Рим. Около 25 година пр. н. е. се отказва от държавната служба и се посвещава на поезията. Жени се три пъти, има една дъщеря, осиновена от предишен брак на третата му съпруга. През 8 г. от н.е. е заточен от Октавиан Август в град Томи (сега Констанца, Румъния), провинция Понта, в Западното Причерноморие, при гетите и сарматите, където прекарва последните години от живота си - до смъртта си през 17 или 18 г. сл. н. е. Молбите му за връщане, изпратени към Август, а после и към Тиберий, не са уважени. Погребан в околностите на Томи. Съчинения: „Героини” („Heroides”, вер. 19 г. пр. н. е.), „Любовни елегии” („Amores”, в пет книги, 16-15 година пр.н.е.), „Козметика за женското лице” („Medicamina Faciei Femineae”, сатирична поема, частично запазена), „Любовно изкуство” („Ars Amatoria”, в 3 книги, около 2 г. пр. н. е.), „Средства против любовта” („Remedia Amoris”), „Метаморфози” (епическа поема в 15 книги, около 8 г. сл. н. е.) „Фасти” („Fasti”, „Празници”, поема за римската култура и религия, в 6 книги, незавършена), „Ибис” („Ibis”, пасквил срещу враг, петнящ репутацията му в Рим), „Тъги” („Tristia”, в 5 книги), „Писма от Понта” („Ex Ponto”, в 4 книги), „Медея” (незапазена трагедия), „Наука за риболова” („Halieutica”, дидактична поема за риболова, запазен е откъс), панегирик за Август (написан на гетски, незапазен). Творчеството му оказва огромно влияние върху европейската литература. Гьоте, Монтен, Пушкин и др. дават много висока оценка на творчеството на Овидий.