Автор: Инес Субашка

Обем: 216 стр.

Формат в мм.: 160 х 230

Издател: Вдъхновения

Мека подвързия

Година на издаване: 2017

Състояние: Нова, на склад при доставчик

Ка 888

Вярвам, че животът е едно училище. Уроците никога не свършват, но обикновено прекарваме първата половина от живота си в това да опознаваме света или по-скоро себе си в света. Преминаваме през различни етапи от развитието и себеосъзнаването си и на всеки от тях смятаме, че сме открили всичко. Само за да видим как миг по-късно нещо може да ни разклати из основи и да ни повали. Да се почувстваме отчаяни и загубени и отново да тръгнем да търсим – себе си или онази част от себе си, която усещаме, че ни липсва. Цялото това пътешествие обикновено е съпроводено от много емоции и силни преживявания. Някои от тях нанасят рани и оставят белези – но не от тези, физическите, които може да се видят и пипнат. Не от тези, физическите, които всички забелязват, и от които всички с грижа се интересуват. Говоря за тези белези, които остават в душата на човек. Белегът от последната разбита мечта, която така дълбоко се е забила в същността ни и често боли. Белезите от всички пъти, когато сме се чувствали пренебрегнати, изоставени, унижени. Аз, вие, хората около вас, всички имаме такива белези и непрекъснато ги носим със себе си. Другите не ги виждат, но ние ги усещаме с всяка клетка на тялото си. Именно тези белези са това, което формира нашата същност и личността ни. Ние не сме толкова продукт на своите успехи, колкото на неуспехите си. Не сме резултат от моментите на радост и триумф, а от моментите на болка и падение. Защото това са моментите, в които човек се чувства толкова ниско, че може да види света в цялата му дълбочина и да погледне на себе си по нов и различен начин. Най-успешните сред нас са тези, които са били най-наранени. Хората, които помагат най-много, са тези, които са се учили не от учебниците или книгите, а от личния си опит и преживявания. Казват, че най-добрите лечители (или учители) са наранените лечители (учители). Опознаваш нещо само когато си бил лично докоснат от него, а после си успял да се събереш, да намериш сили и да продължиш – по-различен, но по-можещ и по-осъзнат.