БЕЗ ДАТА И ПОДПИС . САМОКОВЪ - БОРОВЕЦ .

Автора е роден на 15 февруари 1899 година в село Галичник, Дебърско, днес Република Македония и принадлежи към големия резбарски и зографски Фръчковски род. От 1918 до 1922 година учи в Художествената академия в София, специалност живопис в класа на професор Иван Ангелов. От 1922 година членува в Дружеството на независимите художници.

В началото на творческия си път автора създава творби предимно на селска тематика. През 1926 година участва в обща художествена изложба в Прага, където получава висока оценка за работата си. В по-късните си творби се ориентира към портрет, многофигурни композиции, натюрморт, но има композиции и с политическа и историческа насоченост.

Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, Министерство на вътрешните работи, Министерство на външните работи, художествената галерия във Враца и в други галерии в страната.

През 1969 година е награден с орден „Кирил и Методий - I степен“, а през 1979 година – с орден „Червено знаме на труда“. Починал 1988 г. 

Наред с кавалетната живопис, автора работи усилено в областта на църковната стенопис. В периода 1924 – 1926 година, заедно с колектив от художниците Господин Желязков, Стефан Иванов и Никола Маринов, декоратора Георги Алексиев и надзорника по живописта Тодор Ганчев, автора участва в изписването на катедралния храм „Свети Димитър“ във Видин. В 1936 година заедно с Георги Желязков, Георги Богданов и Александър Давидов довършва стенописите в троянската църква „Света Параскева“. Между 1938 и 1940 година автора работи по стенописите на църквата „Света Параскева“ в град Бяла Слатина. През 1940 е нает да изрисува иконостаса и стените в храма „Св. св. Кирил и Методий“ в село Рогозен.  През 1942 година изографисва църквата „Успение Богородично“ в Тръстеник. През 1949 година работи по църквата „Успение Богородично“ в София. През 1957 изографисва притвора на Черепишкия манастир, следвайки реалистичния стил на иконописта в храм-паметникd „Свети Александър Невски“. През 1967 година под ръководството на професор Никола Кожухаров, автора и Невена Кожухарова работят по стенописите в църквата „Света Троица“ в Добрич. Дело на автора и Григор Димитров са стенописите в храма „Св. св. Кирил и Методий“ в Сливница