Тази моя книга, пише Църнянски, е роман, пътепис, мемоари, поезия, та дори и памфлет, хаос от спомени, пътувания и лутания…
Това е смесица от пътеписи до Шпицберген, дотам, докъдето корабът може да стигне, смесица от пътеписи из Италия, впечатления, бележки, размисли на човек, започнал да остаряваПише за Италия, но същевременно възкресява спомени за неповторимия Север, за копнежа към Хиперборея – страната на вечната красота, в която слънцето никога не залязва, за митичния народ на хиперборейците, който според гръцката митология живеел от другата страна на северния вятър. Изкуството също заема много значимо място в книгата, за автора то е своеобразно бягство от действителността, а най-хубавите й страници са посветени на Тасо и Данте, на Стендал и Гьоте, на Стриндберг, Ибсен и Киркегор. И всичко под сянката на гигантската фигура на италианския гений Микеланджело и на Рим – античния, ренесансовия, папския, съвременния, вечния.