СТАРА ГЕРБОВА ЗНАЧКА,МОРСКА ХЕРАЛДИКА!

ЗНАЧКА НА УПРАВЛЕНИЕТО ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА 
ПЛАВАТЕЛНИЯ ПЪТ И ПРОУЧВАНЕ НА Р. ДУНАВ

 Това е една институция с дългогодишна история, която е част от визитката на България като дунавска държава. 
Изследователите на тази история не пропускат да посочат, че първите метеорологични изследвания в Русе са направени в периода 1866 – 1872 г. в австрийското консулство в най-големия ни дунавски град. Пак в Русе, в Дунавската флотилия и Морската част, по времето на командването й от руския капитан-лейтенант (бъдещ вицеадмирал) Зинови Петрович Рожественски, през 1884 г. е построена и специална сграда за метеорологична станция (Флотската кула). Две десетилетия по-късно началникът на флотилията капитан І ранг Матей Стойков създава и отпечатва първата българска „Карта на река Дунав от Тимок до Силистра”. Военноморската метеорологична станция продължава дейността си и след Ньойския договор (1919 г.), когато Дунавската флотилия е трансформирана в Дунавска полицейска службаПрез 1905 г. е създадена първата ни гражданска хидрографска структура – „Специализирана хидрографна бригада” към Дирекцията за постройките на железниците и пристанищата. Три десетилетия по-късно, в Лом започна да функционира „Дунавска измервателна служба” към транспортното министерство. Малко по-късно формированието е преименувано в „Хидрографна служба”. В периода 1949 – 1952 г. Хидрографната служба преминава към Министерството на отбраната (става част от Дунавската флотилия). След изпълнението на специфичните следвоенни задачи (прочистване на реката от мини, снаряди, бомби и потопени в хода на военните действия плавателни съдове), от 1 януари 1953 г. Дунавската хидрографна служба отново се връща към транспортното министерство, но с наименованието „Управление плавателен път”. Само две години по-късно обаче управлението е намалено до отдел „Плавателен път” към Параходство „Българско речно плаване”.
Експериментите приключват с решение на Министерския съвет № 454 от 29 декември 1955 г., с което три министерства: на транспорта, на отбраната и на селското стопанство обединяват усилията си за създаването на Управлението за поддържане на плавателния път и проучване на р. Дунав (УППД) със седалище в Русе. Това става факт с постановление на МС от 2 април 1956 г. През 1990 г. управлението е преструктурирано в Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав” (АППД).
Значката на УППД, която днес ви представяме, е с височина 23 мм и широчина 20 мм. Металът, от който е изработена, е „позлатен” алуминий, а  изображението й е покрито със силикон. Няма маркировка на обратната страна (реверса),  произведена в Монетния двор в София.
Значката е не съвсем точно копие на логото на УППД, което е популяризирано още в първите години след създаването на институцията. „Морски вестник” притежава „Навигационна карта на р. Дунав”, издадена от УППД през 1958 г., където това лого фигурира на корицата и на титулната страница на изданието. Логото сполучливо обединява характерни речни навигационни знаци и измервателни инструменти, използвани от дунавските ни хидрографи. Върху изображението на значката обаче тези инструменти само са загатнати, вероятно поради технологичната невъзможност те да бъдат точно възпроизведени. Независимо от това, значката на УППД е важен елемент не само от „фалеристичната” история на институцията (възможно е да са издавани и други значки), но и от цялата история на дунавското ни корабоплаване и от дейността на България като дунавска държава в периода до 1989 г.