През IV в. от н.е. римската провинция Галеция, на която Брага е била столица, е залята от една ерес - присцилианството - доктрина с гностическа насоченост, може би от египетски произход. Тази ерес достигнала Лузитания, разпростряла се до Бетика, засягайки и Галия. 
Присцилиан, духовен водач на движението, е трябвало да се бори със силната опозиция от страна на ръководителите на Църквата и на светската власт. Въпреки това обаче доктрината му е просъществувала почти двеста години, надживявайки разрухата на Римската империя, варварските нашествия и установяването на царството на свебите.