СТАРА СНИМКА НА ВАСИЛ ПОП ИВАНОВ
Предлагам на вниманието Ви един негов ръкопис, оригиналът на който се намира във Великотърновския исторически музей.
Роденъ съмъ 1854 година 30-ий Януарий въ село Ново СелоТроянска Околия Ловчанско Окръжие отъ православниродители : баща Попъ Иванъ, дядо Попъ Георги пре дядо ПопъИванъ и ощи пре дядо Попъ Георги и ощи пре дядо Петко(нареченъ Първо) на негово име и днесъ се нарича кладенеца,,Първов“ не далечъ от Попската махала сретъ селото до рекаРусица. Майка Стояна, дядо Драганъ, пре дядо Стоянъсродникъ на прочутия Евлогия Георгевъ.
Началото на учението ми при брата си Георгя Попъ Ивановъвъ село Ново Село въ 1866 година, въ гратъ Свищовъ приучителъ Александра въ Гръцката махала и при учителъ Николавъ махалата Саръ-Бою-Олу. Въ 1873 година си додохъ въ селоНово Село и живеехъ в дома на баща си, почнахъ занаятъабаджия при Хаджи Филотей. Въ неговата стая и при негокалугеръ свободно се говореше за освобождението напоробена България. Тамъ се планъ кроеше какъ да се набавиоръжие и какъ тайна да се пази отъ турците и отъ шпионите. Съ предлогъ че идатъ на пазаръ разни тарговци та СтефанъПешевъ, Йонко Карагиозовъ, Дончо Фесчията, ЦанкатаДюстабановъ отъ гр. Габрово, Дядо Бачо Киро от БялаЧеркова, Василъ Левски от с. Сопотъ (Карловско) и други всеса доваждали в стаята на Хаджи Филотея и са държелискаски за подготовката на въстанието.Тъй че съпоказаните лица приказвалъ съм, слушалъ съм скаските имъубедихъ се и решихъ се и най-после на 1-ий Май 1876 година слушателите и жилателите за свободата на Отечество България НовоСелчени и други както Азъ също и мойте другарирешающите взехме пушки и сабли въ ръце. Ази взехъ и знамето на рамо и тръгнахме за Дебнювския Буазъ. Катоотидохме на Тотина поляна сабрахми се 285 души. Въ тозислучай за Войвода нарекохме Йонка Карагиозовъ. Азипредадохъ знамето на Илия Вуйчовъ Ивановъ а Ази отидохъсъ хората си като четникъ на Дебнювския Буазъ до ПенкаНищелката. Тамъ засякохме пътя съ дръви и камани а другитечетници отидоха на назначени за тяхъ места. На втория денъ ний двама съ Карагиозовъ отидохме въ Градишкия Боазъ приКравеничаните също и те бяха задръстили боазкия пътъ ичетниците заели местата си. Ний съ Дяда Филя, съ ДончаФесчията, Гоча Куевъ и други наши другари се разговорихмепо въстанието въ късичко и се върнахме по местата си придругарите си въ Дебнювския Буазъ. Въ това време и този денъсе почна пристрелката съ турците – башибозукъ и въ(не се чете)Дебнювски Буазъ до Пенка Нищелката стреляхме съЧерешовите Топове. Като престигна Цанката Дюстабановъ съчетата си распредилихме се между нащи воюващи и сепродалжи до 11-ий Май 1986 година. Най(не се чете)като серани Цанко Дюстабановъ въ ракъта при месноста ,,Бунарътъ”подъ Мара Гидикъ въ згоденъ моментъ надъ-вичерие Ц.Дюстабановъ сабра насъ воющите и каза: ,,Другари нийостанахме излъгани - на насъ помощъ нема нито отъ Калоферънито Карлово и от никаде. Позволявамъ да се разпръснимъ ипотърсимъ всеки за себе отделно защита на живота си и пр. ипр. Збогомъ".За щастие Ази се опазихъ отъ смъртъ и от дошмани.
Като дойде Руската войска презъ 1877 година Ази се вредихъвъ 32 Кони полкъ съ едно отделение одяхме изъ селатаПлевенски и Ловченски гдето и които са бонтуваха иопорствоваха и най после преминахме презъ Троянъ(Балювската Стара Планина) Кърнаре – Кара Топрак по разнисела че до въ Пловдивъ. По причина на заболявание Ази сиутидохъ у дома. Въ късо време Ази се научихъ че мойтевоюващи другари руснаци си заминали за Матошка Русия.
Слетъ Ази като оздравяхъ помислихме съ Илия ИвановъДрагановъ (вуйчовъ ми синъ) да постъпимъ войници и на1879 год. Май 29-ий постъпихме въ билетъ №358– 1879год.е казано: въ походите билъ въ Восточна България въ село(не сечете)отъ 1879 год. до 15-ий юлий 1880 година. Запрекратяванието разбойническите шайки, като капралъ, прикомандующий дружината капитанъ Питровъ. Друж.Адиотантъ Парлапановъ. Слетъ като си додохме отъ Шуменъвъ гр.Севлиево пратиха ме съ Поборническото знаме и говнесохъ въ палатите на Князъ Александра Батенбергский въСт. София при това получихъ за 3-я дружина отъ 6-ийТърновски полкъ новото знаме и го придадохъ въ гр.Севлиево. Следъ това уволниха ни въ запасъ за въ село НовоСело Севлиевско окръжие на 23-ий Септемврий 1881 год. №715 на изходящий журналъ. Втори билетъ случайнамобилизация въ 1885 год. 6-ий Септемврий въ него е казаноотъ В. Търново Търново Сейменъ Южна България от кадетона 2-ий Ноемврий до обевяване войната съ Сърбия заминалъза Сливница презъ с. Саранбей, Ветренъ, Ихтиманъ, София иСливница, участвовалъ въ сраженията на 10-ий Ноемврийподъ с. Драгоманъ, 11-ий подъ Царибротъ,на 15-ий Ноемврийпривземанието на гр. Пиротъ, при отстъплението изъ гр.Пиротъучаствовалъ въ зимния нарядъ презъ село Берово, Вранча загр. Трънъ кадето се е намиралъ до сключванието на мира.19-ий Фивруарий 1886 год. походатъ отъ гр. Трънъ, 11 Мартъ1886 год. до постоянното местоквартирование на полка въ гр.В. Търново 25-ий Мартъ 1886 година т.е. горното е преписаноотъ допълнителния уволнителенъ билетъ – който е написанъ на30-ий Юний 1887 година въ гр. В. Търново подъ № 2107 наисходящия журналъ Под. Командиръ на Полка Майоръ Н.Ч.И. Д. Полкови Адиотантъ Тончевъ.
Въ 1881 година постъпихъ учителъ и писаръ въ с. ДебелцовоСевлиевска околия до 1893 год., въ с. Бяла Ряка Севлиевскаоколия учителъ и писаръ до 1899 год. и въ с. БукоровоСевлиевска околия до 1904 година. За всичко (23г.) двадесетъи три години съмъ билъ учителъ и писаръ че даже и пявецъ въчеркова (помощъ на поповите) при всичко това въ 1904 –1905 и 1906 год. страдахъ отъ очиболъ тъй щото напустихъучителството и писарството започнахъ отъ части търговия иотъ части земледелие – че и до днесъ. Впрочемъ азъ катопоборникъ съ пенсионна книжка №1026 дадено ми право даполучавамъ пенсия 30 л. тридесетъ лева месично съгласноВисочайший Указъ отъ 3.VI.1899 год. подъ №77 и сиполучавахъ редовно пенсията.отъ 30 лева до 10.IX.1925 год.на 11.IX.1925 год. става проверка при проверката се увеличина 600 лева тримесично съгласно протоколъ №6 отъ18.XI.1925 год. При една втора проверка пенсията ми сеувеличава отъ 1-ий Априлъ 1926 год. на четири хиляди ипетстотинъ (4500 лева) тримесечно съгласно протоколъ №8 отъVIII.1926 год.на пенсионния съветъ при Дерекцията надържавните дългове подписалъ контролиоръ - Н.Ч.Колкото се отнася за преслуженото времи - не съмъ искалъ,защото предпочетохъ Поборническата пенсия и катопоборникъ имамъ дадено ми кръстъ и мидалъ медни , катосолдатинъ кръстъ и мидалъ сребърни отъ Сръпската война1885 год. и златенъ кръстъ като Народенъ представителъ приизбирането на Негово Царско Величество Ц.Ф. 1 – Царъ набългарите въ 1886 г.
Показаното и нареденото въ кратце въ настоящото е верно.
Поборникъ Василъ попъ Ивановъ