Панаит Истрати е роден на 10.08.1884 г. в гр. Браила, Румъния. Истинското му име е Панаит Варламис, но авторът избира за превдоним гръцкото наименование на река Дунав - Истрос. През 1916 г. заминава за Франция. През 1921 г. в Ница, отчаян от живота си, прави опит да се самоубие. По една случайност в джоба му намират неизпратено писмо до Ромен Ролан, което променя живота му. Големият френски писател успява да го убеди да опише живота си. Така с първата му книга - "Кира Киралина" (1924), на литературния небосклон изгрява звездата на "балканския Максим Горки", както го нарича Ромен Ролан. Следват "Чичо Ангел" (1924), "Кодин" (1925), "Хайдути" (1925), "Княгинята от Снагов" (1926), "Михаил" (1927), "Бодилите на Бараган" (1928), "Бюро "Работна сила" (1933), "Домът Тюрингер" (1933), "Изгрев" (1934), както и няколко сборника с разкази, очерци и пътеписи. През 1927 г., вече известен писател, той е официално поканен да посети Съветска Русия, и удивен от видяното, става нейн апологет. По-късно обаче, през 1929 г., заедно с Никос Казандзакис прави частно посещение там и остава силно разочарован от съветската действителност. Плод на това разочарование е излязлата през 1929 г. книга "Към другия пламък, или Голата Русия", (озаглавена още "Признанията на един победен"), критикуваща съветската бюрокрация и тирания. Това го превръща в една от първите жертви на комунизма сред левите европейски интелектуалци от 20-те години на XX век, наивно повярвали, че идеите на "великия Ленин ще преобразят целия свят". Започва истерична кампания от "левите" руски и френски интелектуалци (руснаците го наричат "Двуликият Янус", а Анри Барбюс, от страниците на "Монд" го нарича "фашист"). Писателят се оказва в дълбока изолация, разклатено е както физическото му здраве - обостряне на туберкулозата, така и психическото. Отчаян и разочарован, Истрати се завръща и умира в родината си. До 1944 г. у нас излизат романите му "Кира Киралина" (1926), "Хайдути. Вуйчо Ангел" (1929), "Кодин", "Домница от Снагов" (1943), и публицистичната му книга "Към другия пламък: Гола Русия" (1930), приети възторжено от читателите, но по-късно изпада задълго в забрава по политически причини.