ПЪРВО ИЗДАНИЕ , ОТЛИЧНО СЪСТОЯНИЕ , НЕПРЕРЯЗАНИ СТРАНИЦИ , С АВТОГРАФ И ПОСВЕЩЕНИЕ ОТ АВТОРА , ПОДАРЕНА НА ПОЕТА ЛЕО КОЕН .

Недялко Спиров Месечков, български писател, е роден на 17.07.1906 г. в град Ямбол. На 12 г. остава кръгъл сирак. Завършва гимназия в родния си град (1925). Учител в село Паницово, Бургаско (1925-1930). От 1928 до 1934 г. е журналист в бургаските всекидневници „Бургаска поща”, „Вечерна бургаска поща”, „Морска заря”. През 1930-те г. е актьор в столични и провинциални театри. Участва и в представленията на Кукления театър - София (1942-1951). От 1937 до 1962 г. е библиотекар в Земеделската, а после в Народната банка в София. Член на СБП. Пише от ученик. Печата стихове от 1932 г. - ученическото списание „Светли зари”, Русе. Сътрудничи на в. „Мисъл”, „Мисъл и воля”, „Вестник на жената”, „Щит”, „Народен театър”, „Театър и публика”, „Заря”, „Камбана”, „Пладне”, „Дъга”, „Литературен глас” и др. След 09.09.1944 г. сътрудничи на много периодични издания. Пръв председател Дружеството на писателите - Ямбол (23.11.1979). Произведенията му са превеждани на немски, полски и турски езици. Псевдоними: Богдан Будинов, д-р Г. Горанов, д-р Лунге, Ел. Хоб, Квазимодо, Немес, Урания М. Съчинения: „Алфа” (стихове, 1929), „Първа жътва” (разкази, 1930), „Селски хайлайф. Весели разкази” (1931), „Звезден прах. Малки разкази” (1932), „Жерави прелитат на юг” (разкази, 1934), „Йовика” (исторически разказ, 1934), „Грехът” (разкази, 1935), „Хористката от операта” (повест, 1936), „Изповед” (повест, 1938), „Между двама” (повест, 1938), „Вечната игра” (разкази, 1939), „26 март” (поема, 1940), „Нощ без звезди” (повест, 1942), „Модерни жени. Малки разкази” (1943), „Очи на светица” (драма, 1943), „Мене ме, мамо, змей люби” (драма, 1946), „Йондо от оня свят” (едноактна комедия, 1948), „Богдане, бог да те убие” (разкази, 1953), „Дни и нощи край Нишава” (разкази, 1956), „Банго” (роман, 1957; 1967), „Шуми Огоста” (разкази, 1959), „С Банго на война” (роман, 1965), „Ураган” (роман, 1965), „ЕК 2″ (драма, 1966), „През една септемврийска нощ” (драма, 1968), „Цирк „Юпитер” започва представления” (разкази, 1968), „Кървави дири” (разкази, 1969), „Таборът и Банго” (роман, 1969), „Фелек стана мъж” (повест и разкази, 1970), „Янко в мъртвия град” (повест, 1970), „Васил Карагьозов” (биографичен очерк, 1974), „Банго. С Банго на война” (романи за юноши, 1976), „Завръщане към миналото. Спомени за български писатели” (1978), „Рашел и тъмнината” (1979), „Черната скала” (за деца и юноши, 1981). Умира през 1980 г.