Автор: Евгени Минчев

Обем: 64 стр.

Размер в мм.: 130 х 200

Издател: Персей

Корица: Мека

Година на издаване: 2018

Състояние: На склад при доставчик

Книгата е носител на голямата награда “Романьола Мирославова” от Международния поетичен конкурс “Лирични гласове”.

Познат повече като пиар и благотворител, лорд Евгени Минчев е и поет, който с тихо безпокойство управлява римите на душата си. Излива ги в стихове, които също толкова свенливо търсят читателя си, без да бъдат натрапвани, без да очакват аплодисменти или специално тълкуване. С немалък житейски опит, преминал през военно училище, служба в градския транспорт, а после и до днес – във висините на хайлайфа, Евгени променя професиите, оставайки верен на поезията. В едно от наградените си стихотворения през далечната 1985 година той признава, че е “Работник денем, през нощта поет”. До днес това кредо е валидно и спазвано стриктно.

През 2017 г. той стана носител на Голямата награда “Романьола Мирославова” в международния поетичен конкурс “Лирични гласове”. Тази стихосбирка съдържа поетични откровения от последните три години.

СЪДЪРЖАНИЕ:

Любовта е печатна грешка
Днес на една витрина
Не искам аплаузи
Когато населявах
Спиш ли?
Боравя с миглите ти
Наех си квартира
Във Фейсбук съм
Нощта има красив чатал
В кухнята ми
Птиците цял живот летят
Вълчицата в мен умря
Светотатство ли е да питам
Така иглата тълкува гоблена
В съседната стая
Ще те обичам
Имам дръзки мечти
Питам защо
Крясъкът на лилиите
Бесуват трескави есета
Разходи ме до Токио
С едната ръка те нося
Говоря си с ангели
Липата сама се покланя
Пързалка
Не подарявайте цвете на цвете
Ако трябва да напишеш
Днес е денят!
Аз съм
Някой звъни
Любовта е лепкава
На устните бадемовият вкус
Не бързай да ми простиш
Два пъти днес използвах перо
Светът кърви и не мога
Дори враговете потропаха
Дъждът настоя
Попитах слепец за посоката
Обиколих еврейското гробище
Когато двама мъже
Приют за стари моми
Не мога да съм толкова добър
Благодаря ти, че помниш, Господи
Чаша вино
Душата – един гимнастик
Ти си моят квадратен метър
Защо реши в старата сграда