ПЪРВО ИЗДАНИЕ , ОТЛИЧНО СЪСТОЯНИЕ , БЕЗ КОРИЦА . САМОКОВЪ - БОРОВЕЦ . 

Дамян Тодоров Калфов, български писател, е роден на 26. 10.1887 г. в с. Булгаркьой, Одринска Тракия в семейство на строителен предприемач. Завършил Българската гимназия „Д-р П. Берон” в Одрин (1905). Учител в различни села (1905-1910). Отначало учи математика, после завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1915). Участва като доброволец в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Работи за кратко като помощник-библиотекар в Народната банка, после като съдия (1915-1920) и финансов инспектор в Министерството на финансите (1920-1924). Аташе по печата в българската легация в Цариград (1924-1926). Чиновник в различни министерства (1926-1944): контрольор по отчетността в дирекцията на БДЖ и др. - докладчик в Сметната палата, отново финансов инспектор. От студентските си години публикува във в. „Вечерна поща” (1912) и сп. „Българска сбирка” (1912). Сътрудничи на „Българан” (известно време е и негов редактор), „Барабан”, „Щука” и др. След 09.09. 1944 г. продължава да сътрудничи на периодичния печат с разкази и фейлетони, както и на детските издания. Автор е на сборниците с разкази „Под южното небе” (разкази, 1917), „Съпрузи” (разкази, 1921), „Индийският петел” (разкази, 1928), „Тигърът” (комедия, 1930), „Едрата мряна” (разкази за деца, 1930), „Ловецът Механдов” (комедия, 1931), „Вашите познати” (разкази, 1932), „Втора младост” (разкази, 1934), „Десантът при Шаркьой” (разкази, 1934), „Огнената пещ” (разкази, 1935), „Разкази на четиримата” (разкази, 19335), „Светът е опак” (разкази, 1935), „Сивата лисица” (комедия, 1935), „Твърде късичък роман” (разкази, 1935), „В окопите” (разкази, 1937), „Марженка” (повест, 1938), „Отсам окопите” (1938), „Първи сняг” (разкази, 1938), „Край реката. Рибарски разкази” (1940), „Бойни другари” (1941), „Ние без маска” (разкази, 1941), „Женитба” (разкази, 1942), „Славни времена” (разкази, 1943), „Гора, малката сърничка” (повест за деца, 1943), Съчинения в 3 тома (1943-1944), „Хумористични разкази” (1948), „Избрани разкази” (1953), „Язовир” (разкази за деца, 1954), „Така ги видях” (разкази, 1954), „Сърничката Гора” (разкази за деца, 1955), „Избрани разкази” (1957), „Край реката. Разкази за въдичаря” (1959), „Сърничката” (разкази, 1960), „През моите очила” (разкази, 1961), „Носът на дядо Мраз” (разкази за деца, 1965), „Работливото Данче” (разказ за деца, 1965), „Герчо мексиканецът” (разкази за деца, 1966), „Славният въдичар” (разказ за деца, 1966), „Избрани разкази” (1967), „Дипломати” (комедия в 3 действия, 1968), „Изпуща ли се такъв шаран” (разкази, 1969, с предговор от Ясен Антов) и др. Близък приятел на Димчо Дебелянов, който му посвещава фронтовото си стихотворение „Старият бивак”. Член на Съюза на българските писатели. Умира на 17.07.1973 г. в София.