ПЪРВО ИЗДАНИЕ , ОТЛИЧНО СЪСТОЯНИЕ . ЛИПСВАТ ДВА ЛИСТА - 11 - 14 стр. 

Коста Траянов Велчев (Константин Траянов Велчев), български прозаик и публицист, е роден на 21.05.1906 г. в гр. Севлиево в семейството на артилерийски подофицер, участвал в Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Майката Екатерина Илиева Велчева е домакиня. Завършва гимназия в Лом и Търговската академия във Варна. След завършването на висшето си образование е изпратен в Школата за запасни офицери (випуск 1930-1931 г. ІІ Пехотна рота) в Княжево. От 1932 г. работи като финансов пристав в Община Варна. През 1933 г. се жени за варненката Мария Спирова Велчева. Има две дъщери: Гълъбинка (1934) и Юлия (1941) и един син - Траян (1944). От юноша е деятел на Българския туристически съюз, отначало на Юношеския туристически съюз и пламенен природолюбец. Автор е на текста на популярната туристическа и градска песен (танго) „Еделвайс” (1924). Печата във в. „Завой” и др. пътеписи, рецензии за изложби. Член на БЗНС (1930), на ОФ (след 09.09.1944). От 1931 до 1934 г. е редактор на органа на варненските земеделци „Народна воля”. През 1943 г. става кмет на с. Равна гора със съдействието на земеделската дружба. На 13.11.1944 г. е мобилизиран и назначен за военен комендант на гара Разград. През 1945 г. е арестуван и съден от Народния съд. След излизането от затвора работи като строителен работник. Автор е на книгите „Няколко думи за туризма” (1921), „Няколко дни из Карпатите” (пътни бележки, 1927), „Вратите на Изтока” (пътеписи, 1927), „По светите места” (пътеписи, 1929), „Кръстопът” (1929, 1936), „Любящи сърца” (разкази, 1935), „Ние, хижестроителите” (1937), „Родното море” (пътеписи, 1938), „Хайдушкият Балкан” (пътеписи, 1940), „Златна Добруджа” (1941), „Черноморски легенди” (1941), „Отмъщение” (роман, 1942), „Синове на морето” (очерци, неиздадена, 1955). Умира на 25.02.1985 г. във Варна.