ОТЛИЧНО СЪСТОЯНИЕ , НЕПРЕРЯЗАНИ СТРАНИЦИ !

Илия Иванов-Черен (псевдоним на Илия Иванов Илиев) (27.06.1880 - 9.10. 1912) е български писател. Роден в бедно семейство в село Копчелиите, Габровско. Учи в град Казанлък. След завършването на педагогически курсове в Казанлък учителства из Провадийско и Лудогорието (Делиорман). После преподава в новооткрития Институт за слепите в София. Творческата си дейност започва с реалистични разкази из живота на учителството и селската беднота, които публикува в списанието на Антон Сташимиров „Наш живот”. Участник в Балканската война - старши подофицер от Първи софийски пехотен полк. Загива на 32 г. при село Селиолу. Посмъртно е издадената книгата му „Светлина от изток” (1926, Габрово) под редакцията на учителя Неделчо Бенев. Високо ценен от приятеля му Димчо Дебелянов, който възлага много надежди на Илия Иванов-Черен.