ОТЛИЧНО СЪСТОЯНИЕ !

Димитър Иванов Шишманов, български писател и дипломат, е роден на 19.11.1889 г. в София в семейството на професор Иван Шишманов и Лидия Драгоманова-Шишманова, дъщеря на известния украински учен професор Михаил Драгоманов. Завършва гимназия в София (1907) и право в Женевския университет (1913). Участва в Първата световна война. С неговата подкрепа излиза от 1919 г. в София списание „Украинско-български преглед”. Началник на Комисията по регистрациите (1919 -1932), началник на съдебния отдел на Министерството на вътрешните работи (1932-1935). Пълномощен министър на България в Гърция (1935-1940). Главен секретар на Министерството на външните работи и изповеданията (1940-1943). Външен министър (14.10.1943 - 01.06.1944). Сътрудничи на десетки издания у нас, сред които сп. „Звено”, „Златорог”, „Листопад”, в. „Огнище” и мн. др. Член на СБП. Автор на драми, повести и разкази: „Депутатът Стоянов” (повест, 1919), „Хайлайф” (повест, 1919, 1992), „Разкази” (1919), „Бунтовник” (роман, 1920), „Странни хора” (разкази, 1924), „Кошмар” (драма, 1929), „Блянове край Акропола” (разкази-есета, 1938), „Зограф Павел” (разкази, 1938), „Панаирът в Стародол” (комедия в три акта, 1942), „Пламъчета над делника” (разкази, 1942), „Писма до мен самия” (дневници, 1995). Един от основателите на ПЕН-клуба. Преводач на френска, немска и украинска (Коцюбински, Франко, Олеся) литература. Съден като политик, а не като писател след 09.09.1944 г. от Първи състав на Народния съд, осъден на смърт и разстрелян на 01.02.1945 г. в София. Присъдата му е отменена през 1996 г.