Автор: Татяна Ичевска
Обем: 252 стр.
Размер в мм.: 140 х 210

Издател: Фабер

Корица: Мека
Година на издаване: 2005

Състояние: Нова (на склад при доставчик)

Ка 888

"Романите на Димитър Димов" е книга с енергично начало, въвличащо читателя в епицентъра на събитията. Тук липсват детайли от контекста, извадки от богатата история за премеждията на жанра. Но тъкмо този избор иносказателства за ситуацията на самотничество, опредметява различията и различността, съпътствали писателя и говоренето за него. Отсъствията ще се заличат малко по-късно, веднага след панорамната картина на критическото четене, свръхуплътнена от характеристики в рецензии на съвременници - критици, писатели, политически фигури, хора верни на властта и на истината за нея и за литературата. От изписаното, непосредствено след излизането на "Тютюн", личи, че опитите за разгром са безперспективни и невъзможни, следователно трябва да се намерят пътища за приобщаване (придърпваме) - одомашняване и официализиране - на феномена. Не е чудно, че в околоплодните води на романа се появяват митове. Свидетели сме на смехотворни обрати в позициите и агония на морала. На опити да се дефинира здравото и болното в "метода" и стила на писателя - дотолкова отчаяни и откровени, та да се види като на длан читавото и нездравото в обществото.
Спестеното в началото на книгата застава в целия си ръст във втора глава: аналитично и отговорно са коментирани стратегиите на усвояване на жанровите модели в романите на писателя. Следват аргументи и изводи за вписванията - и най-вече за невписванията - на автора в контекста, за извършения от него пробив в статуквото и традицията. И веднага след това прелюбопитен пример за обратна теза чрез странния на пръв поглед паралел Вазов -Димов. Проверявайки състоятелността на този наистина необичаен диалог, Ичевска вижда в лицето на модерниста ("чужденеца") Димов автор, доразвиващ ("дописващ") традицията. Следователно, извършен е пробив и в безвъпросителната употреба на понятията "модерен" "модерност", "чужденец" клиширали говоренето за автора и неговите книги. Картината обаче не би била пълна, ако към всичко това не бяха прибавени наблюденията, успоредяващи творчеството на писателя с рецепцията на чуждия опит - европейска и съветска литература, американско кино и др. Както може да се очаква, напълно оправдано преобладават страниците за "Тютюн" - творбата препъникамък в творческата биография на Димов и много повече в биографията на литературата. Считам за особено важни моментите, посветени на романовата поетика, както и прочита на Димов чрез живота на мотивите: животинския код, жената с нейната любовно-еротична страст и алюзиите с митични персонажи, биографиите на чужденеца (етническия, чужденеца в чужбина, чужденеца сред свои), образите на дома с възможните и много повече с невъзможните завръщания, декодирането на идентификационните игри, боледуването (лудостта), манипулативните техники и театърът на марионетките (кукли и кукловоди), ролята на езика на тялото и модата, на образованието, превъплъщенията на българката и битността й като нарицателно име (в отношение към брака, секса, книгите, мъжете). И, не на последно място, функциите на гласа, жестовете, извивките на тялото, на алкохола и опияненията (фигурите на пиянството и човешките опиянения).
Няма съмнение, че книгата "Романите на Димитър Димов" е в руслото на налагаща се литературоведска тенденция - тази на психоаналитичното проникване в света на фикционалното. За разлика от много други обаче тя е изключително комуникативна и практикува удоволствието от четенето в себе си и чрез себе си. Благодарение на подобни изследвания критическият текст отново е в ролята на добрия стар посредник между художествената творба и читателя. При това без да прави компромиси с научната добросъвестност и актуалността на подхода. Тъкмо обратното.
Вместо заключение, ще си позволя един личен жест, цитирайки фрагмент от писмото си до авторката, веднага след като ме покани да стана рецензент на тази книга. Струва ми се, че тогава бях не само най-спонтанен, но и най-точен: "Винаги ми е допадала твоята добросъвестна работа с основния текст и с опорните текстове. При това у теб висотата на научното знание не изпитва паническа нужда от предвзет терминологичен речник, от змиеобразен синтаксис и инфантилно игрословие, изкушило дори представители на мъжкото литературознание, ширещи се в покоите на феминизма".
Сега бих добавил: и на който и да е"-изъм", изгубил или забравил предмета на своето писане. Без значение какъв е полът на пишещия...
Сава Василев